Почивка на море

От малък съм свикнал, че лятото е добре да се иде до някое море. А може и да не е през лятото – във Флорида туристическият сезон е главно през зимата. Едно време като бяхме малки всяка година ходихме за поне две седмици на Черно море. Баща ми взимаше карта за почивна станция от завода, товарехме Москвича и хайде на дълъг път – чак до морето. Тогава разстоянието от 300 километра ми се виждаше едва ли не до края на света… Хубаво си беше преди двайсетина години. Всичко беше много по-спокойно от сега. Това е може би главното нещо, което аз търся от подобна почивка – спокойствие. И по възможност плажовете да не са много натъпкани с хора. Добре е и да може да се спи през нощта, а не да слуша човек “модерна българска народна поп-фолк музика”, или т.нар чалга, до 4 сутринта – и то без да може да си затвори прозореца, че вън е жега, а няма климатик и не може да се спи на затворени прозорци. За условията не съм толкова претенциозен – едно време спяхме на спални чували по плажовете. И беше приятно и спокойно. Но за жалост (или не) времето, което помня от българското Черноморие, като че ли си отива безвъзвратно. Като гледам назад, много неща се промениха през последните 10-15 години. По големите курорти – строят. По малките селца – и там. Може да не е в същия мащаб, но пак се строи много. Разрешения и устройствени планове като че ли не се спазват толкова често и в резултат на това цялата брегова ивица се пренаселва с хотели. И спокойствието отива на кино. Миналото лято бяхме на плаж на Бутамята в Синеморец и на около всеки 5-10 минути по черния път зад плажа минаваше по една бетонобъркачка – явно строяха нещо. Плажовете се населиха с чадъри… Почти не остана ивица пясък без забучен чадър или поставен шезлонг, въпреки че май има някаква разпоредба каква площ от плажа трябва да не е заета, че да може който иска да си опъне собствен шезлонг и чадър (то има някой и друг квадратен метър за отбиване на номера и замажи-очи, естествено, но те са обикновено най-отзад). Това си е жив полулегален рекет… И всеки ти събира пари за какво ли не. Почти не останаха диви места по Черноморието – не съм ходил на Иракли, но разбрах от Дончо, а и видях снимки, че там май няма да го бъде вече; плажът на Силистар, който беше известен само на шепа хора през 1995-1996 година, вече се пълни с хора почти всеки ден; плажът на Синеморец е доста населен и целият е набучен с чадъри (обаче няма нито една работеща [да не говоря за прилична] тоалетна). Но капанчетата тип ‘скована барака’ са през 5 метра.

За мен основните предимства на българското Черноморие бяха разумните цени и възможността да се намери по-диво местенце. А, и да не забравям спомените от младостта. Но напоследък май че само те останаха – цените далеч не са толкова прилични, а дивите местенца са се запътили към небитието. И като чета пресата, май никой не се усеща. И строят ли строят, така че Слънчев бряг през лятото е по-гъсто населен от Люлин. А къде отива почивката, никой не се пита. Важното е да има лъскави заведения и всяка квадратна педя земя да се използва за печелене на пари. Но не всички от нас ходят там точно заради това… Ако пък човек тръгне с деца на море, ще е доста близко до отчаяние. Поне това са моите впечатления от последните няколко години. И ми е мъчно. Но времето си лети, а с нея и нашата младост. Остават ни само спомените. И евентуално черно-белите ни снимки…


Южният плаж на Приморско, 1986-а година…

Primorsko 1986

Primorsko 1986

One thought

  1. Всяка година когато си ходим до БГ през лятото, ходим за около седмица на море с децата (винаги от Сл. Бряг на юг, на Синеморец, Царево, Созопол или Несебър) и положението там става все по-трагично. Преди години на юг от Созопол морето беше чисто като кристал. Сега вече почти навсякъде е пълно с боклуци и мръсотии. След 5-10 години както се строи навсякъде, без никаква планировка и инфраструктура, няма значение какви супер скъпи хотели и резорти ще изникнат, няма да има нищо чисто и девствено по нашето Черноморие.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *