Абитуриент на морето (1990)

Срещата на Е курс от ТЕТ Ленин, випуск 1990, ще е на 27 май, петък, от 20:30 часа в ресторант “Малкият Париж” в Пловдив.

Да продължа историята. Няколко дена след бала щяхме да тръгваме за “втора абитуриентска” на морето. Баща ми беше така добър да ми разреши да взема “Москвича”. Имаше само един проблем – гумите му бяха доста изтъркани, та по настояване на родителското тяло трябваше да взема и допълнителна резервна гума – външна и вътрешна. Трябваше да си намеря и доброволци, желаещи да пътуват с мен. Щяхме да ходим до Златни пясъци, което за онова време ми се струваше едва ли не на края на света – все пак 420 км не бяха шега работа за шофьор като мен с книжка от едва една година. Личният състав на Москвича се оформи бързо – Чефо, Светльо, Кольо, Нина и аз. Решихме да потеглим от Пловдив към 2 часа сутринта. Речено-сторено. Едвам напълнихме багажника с всичките ни чанти + ядене и пиене. Потеглихме навреме – чак да ни се чуди човек. Проблем номер едно се появи на Чирпан – колата взе да тегли на една страна. Трябваше да спра на една спирка на баира и да огледам. Задната гума мека – спада… Улични лампи – йок. Хайде изваждай целия багаж, че да можем да изкараме резервната гума. Сменихме я за двайсетина минути на тъмно, нещата обратно в багажника и продължихме. Тогава пътят за морето беше зле… В Стара Загора ни очакваше отбивка по околовръстното, като по стар български обичай имаше само една табела в началото. Добре че някои от пътуващите имаха смътни спомени откъде точно трябва да се мине… Към 6 часа стигнахме Бургас и спряхме за закуска. После продължихме за Варна по крайморския път. Малко след Несебър взе да ми се доспива – все пак цели 5 часа бях карал ;-). След Бяла обаче пак взех да чувствам, че нещо не е наред с колата. Спирай пак на една отбивка – гумата отново спукана. Цялото упражнение се повтори, ама този път с добавки, че нямахме готова резервна гума. Свалихме с Чефо външната гума от джантата, и точно в това време ни настигна колоната с другите коли, които тръгнали от Пловдив в 6 сутринта. Ама те бяха предимно с Лади :-). Останахме само с най-заклетите приключенци в Москвича – Чефо и Светльо. Довършихме си монтажа на гумата и продължихме за Варна. По магистралата на влизане в града решихме да се гоним с една Лада и Москвича вдигна цели 110 км/ч по баира надолу към Аспаруховия мост… Най-накрая към обяд се добрахме до хотела.

Пак нямам особено много спомени за следващите два дена. Помня, че ходихме на плажа, въпреки че беше края на май и водата беше студена. Пак ходихме по някакви ресторанти да празнуваме… Разни голи съученици се разхождаха по коридорите на хотела, други осигуряваха храна за врабчетата ;-), имаше го и коронния номер с избърсването на нож, с който си мазал лютеница, в пердетата в стаята… След две вечери ни писна и решихме с Чефо и Светльо да си тръгнем по-рано. Решихме да ходим да празнуваме на Несебър. По пътя от Варна качихме един стопаджия, който ни разказа няколко истории. Тогава за първи път чух за Джулая… Та след няколко часа стигнахме до Несебър.

Несебър през осемдесетте… Съвсем различен от това, което виждам сега. Паркирахме колата на кея и първо се поразходихме по плажа. После, естествено, отидохме на Кавака. След няколко часа – хайде пак на плажа, да се къпем на лунни лъчи. След къпането изведнъж ни дойде умната идея да се върнем до Варна, да изненадаме съучениците. Ама беше 1 ам и бяхме много изморени. “Добре”, викам си, “да поспим малко и да ходим”. Пробвахме да легнем в колата и ужким да спим. Към 3 ам тръгнахме. На мен ми стана студено. Спирай колата и развъртай едно кранче в отделението на двигателя – така се пускаше парното в Москвича. Няколко завоя над Влас установихме, че на всички все още ни се спи доста. Едвам взехме завоя над лука в село Баня. Накрая ни стана ясно, че хич няма да стигнем до Варна, и спряхме да спим на една отбивка на пътя. Сутринта представлявахме красива гледка – чорлави глави се излюпват от спални чували на асфалта до колата. Обърнахме колата и хайде за Пловдив, че вечерта трябваше на друга абитуриентска да ходя. Минали години…

6 thoughts

  1. И аз бях виждал 16-ка 😛 Даже имаше в ТЕТ-а цяла стая пълна с 16-ки. Но за специални хора – не пускаха кой да е вътре. Иначе нашата информатика я карахме на 8-ци, ама с един съученик цял срок играхме стария Wolfenstein, щото учителката ни препита всички в началото и каза, че нас двамата няма на какво да ни научи.

  2. Абе Владо кои бяха голите съученички? Пак съм изпуснал…

  3. Споко, Златев, не мой се коси много. Бяха предимно съученици 🙂 и не бяха съсем голи, а само полуголи…

  4. Струва ми се, че нещо куца в историята. Ама пък беше преди 16г., може и да съм забравил подробностите …

    Мисля, че когато москвето се изкърти с 110км/ч да изпреварва ладата, в москвето бяхме: Владо шофьор, Чефо навигатор, на задната седалка Чичко Еф ( Станимир Фингаров ) и моя милост разцъквахме бири и дъвчехме някакви пресни питки от хлебозавода в Тракия ( бащата на Чичко Еф беше технолог по онова време в хлебозавода ).

    Спомням си, че за да постигнем тази скорост по нанадолнището се клатехме напред назад в ритъм, за да наберем по-голяма инерция. Преди това ладата ни изпревари, в момента когато я настигахме, пича и мадамата от ладата опулиха ей такива големи очи и не можеха да повярвам, че ги изпреварваме. Владо помоли от ладата да ни кажат с каква скорост се движим, щото километража на москвето нещо не работеше. Когато чухме 110 км/ч се разнесоха всякакви хвалебствия отностно качествата на нашето возило.

    От Несебър тръгнахме да се връщаме за Варна, щото след голямото нощно къпане, се оказа, че моята хавлия я няма и решихме да се върнем до хотела във Варна да я вземем. На сутринта се оказа, че сме я били проснали на задната седалка и през цялото време ми е била под задника, само че кой да се сети че е там.

    Преди това едни ченгета се опитаха да ни преджобят на паркинга в Несебър, но скоро разбраха, че от босия нищо не могат да вземат и се отказаха.

    Ще се консултирам тия дни с Чефо за подробностите отностно това приключение. Той помни като слон таквиз случки 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *