Авторевю: Mercury Grand Marquis

Mercury Grand Marquis

След като ни удариха Тойтотата на магистралата в Ню Джързи, от един локален офис на Херц ни дадоха нова кола, с която да се приберем до Buffalo – Mercury Grand Marquis. Интересното беше, че по принцип тя се води кола от по-висок клас (и принципно се дава под наем на по-скъпа тарифа), но накрая ми удържаха пари като за Full size кола. Спазват си първоначалния договор хората, въпреки че от тази транзакция ще загубят някой и друг долар… Та минахме към 400 мили с тази кола и споделям впечатленията си от нея:

Повечето хора, свикнали с европейските коли, биха определили тази кола като “лодка” и няма много да сгрешат – при 5.40 метра дължина и тегло 1,900 кг, колата не е от най-малките. Но това не се усеща много, защото стандартният двигател е V-8. По принцип това се води малко по-луксозна кола от обикновено – вътре всичко е с кожа и ими
тация на дърво, даже и евтиният модел. Има много място за краката отпред и милите, които минахме след катастрофата, въобще не ни измориха. Предната седалка е цяла (има място и за трети човек по средата, макар че ще трябва да е доста слабичък) и ръчката за автоматичната скоростна кутия излиза от кормилната колонка – също като на стария ни Москвич ;-). Когато на предната седалка има само двама човека, могат да си пуснат подлакътниците по средата на седалката. Поставките за чашите трябва да се издърпат от централната част на арматурното табло – съдържат и малък пепелник по средата, който може да се използва за събиране на центове, но не е много удобен. Огледалото беше с автоматично затъмняване – много удобно за нощно каране. Седалките са удобни за дълъг път – шофьорът може да си облегне и двата лакътя и пак да държи кормилото сигурно. Искаше ми се да има бутон Cancel на круз контрола, но може и без него – просто човек трябва да си придвижи десния крак малко и да чукне спирачката, ни все пак друго си е чувството да управляваш една кола по магистралата само с копчетата на круз контрола… Радиото (със CD) изглеждаше евтино – по същия начин както изглеждат всички други произведени от Форд авторадиокасетофони-CD през последните 10 години. Няма и дръжка над шофьорската врата с цел уж да не се отплесва шофьорът, но поне от моята гледна точка тази дръжка помага на дълъг път. Копчетата по арматурното табло също изглеждат евтини. Но колата имаше power pedals – можеш да си нагласиш двата педала спрямо дължината на краката си с помощта на едно копче. Интересно. Изгорихме средно по 25 мили на галон (9.4 литра на 100 километра) при магистрално каране, което изобщо не е много за кола с подобни параметри.

Обикновено пенсионерите си купуват този модел коли, но ако ви трябва голям що-годе луксозен седан за не толкова много пари, това Мъркюри става. Само дето нямам особено ласкави впечатления от американските коли на Форд (Mercury е тяхна дивизия). Но аз вече почти съм отвикнал да притежавам седани.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *