Ударени

Искаше ни се и на двамата с колегата обучението ни за днес да приключи по-раничко, че да си тръгнем за в къщи още по светло. Желанието ни се сбъдна – в 3:45 следобяд ни пожелаха приятна вечер. Метнахме се на колата, заредихме резервоара догоре и хванахме I-287, че оттам да се качим на I-80 и да си караме за у нас си. Да, ама не. Таман се бяхме позасилили с около 60 мили в час по магистралата и аз вече се бях престроил в третата лента (от шест) – тази, която излиза за в нашата посока – трафикът пред нас взе да спира. Почнах да спирам и аз. Но започнах да осъзнавам, че отпред спират доста по-рязко отколкото обикновено. Трябваше бая да понатисна спирачката. Очите ми постоянно се местеха от колата пред мен до огледалото за обратно виждане – да гледам какво прави шофьорът зад мен, че да не ми влезе в багажника. Чантата с лаптопа на колегата падна от задната седалка в мястото за краката. Успях да спра на около 2 метра зад колата пред мен. Колата зад мен успя да спре, въпреки че май се наложи да се подмести надясно в съседната лента. Загледах се пак напред и тогава ни удариха. В следващия момент се усетих, че колата е застанала малко напреки на пътя, а предницата й беше в съседната лява лента. Без да му мисля много хвърлих един поглед наляво, видях че няма никой и настъпих газта – не исках някой камион да ни помете. Колата си вървеше добре. Прибрах се обратно в лентата ни и спрях. Разменихме няколко думи с колегата – никой не беше наранен. Гледам в огледалото – зад нас един Шевролет Трейлблейзър, ама леко завъртян в лентата – задницата му сочеше към нас. Опитах се да видя дали имаме багажник, но не можах. А и си помислих, че няма да е разумно да изляза от колата ей така по средата на магистралата. Дръпнах я 100 метра напред в аварийната лента точно след един изход. Слязохме с колегата да погледнем. Пораженията не бяха много голями – задният ляв ъгъл на бронята огънат навътре, стъклото на левия мигач напукано и вътре в багажника единият му ъгъл свит навътре. Поогледах се малко за капещ бензин, но нямаше нищо подобно. Този, който ни блъсна, сколаса да си обърне колата в правилната посока и дойде и паркира зад нас в аварийната лента. Дойде да ни се извинява и да ни пита дали всичко е наред. Но като го гледах, май на него му беше по-нервно. И нищо чудно – обикновено е виновен този, който удари другия отзад. На мен като че ли първо нищо ми нямаше, но като отмина адреналиновата вълна, усетих лек трепет в ръцете си. Знаех, че можеше да се случи нещо къде по-лошо от една огъната броня. Обадих се на Херц да им докладвам за произшествието. Те ме посъветваха да се обадя на полицията и почнаха да ми търсят къде ще е най-близкото място, където да сменя колата – не ми се караха 360 мили с удряна кола… Полицаят се появи след около 25 минути – New Jersey State Trooper. Разпита първо другия шофьор за около 2 минути, после дойде при нас, чу нашата версия за случилото се и от двамата, взе ни книжките и си отиде в полицейската кола да пише протокол. Аз очаквах да получа копие като е готов, но полицаят дойде след 15 минути и ни връчи една жълта бележка – ако искаме официално копие от протокола, можем да го получим след около седмица срещу $10. Значи и в този щат дерат кожи. Качихме си се на ударената кола и отидохме в съседното село да търсим офиса на Херц. Намерихме го след две допълнителни телефонни обаждания. Добре че имам картов софтуер на лаптопа – оправихме се сравнително бързо. Написахме и в Херц един протокол за катастрофата, предадохме колата, качихме се в новата, която бяха приготвили за нас, и към 6:30 бяхме на път за Buffalo. Е, беше вече станало тъмно, но се разминахме с по-тежки последствия от подобен род удар… Аз си мислех, че ме е заболял малко врата от камшичния удар, но явно съм си въобразявал – нищо подобно. Сега ще трябва да видя дали Херц изобщо ще ми се обадят или директно ще се разправят с New Jersey State Police и застрахователната компания на човека, който ни удари.

Слава Богу, всичко беше наред.

6 thoughts

  1. Слава Богу, че сте добре и че всичко е минало без много проблеми !

  2. на магистралите в САЩ, като спирам по-рязко и пускам аварийките (разбира се ако имам време). ефекта е поразяваш, защото ВИДИМО колата зад мен в такива случаи почва да се отдалечава (при все това че спирам много бързо).


    Коментарът е транслитериран от администратора чрез Кредор. Моля пишете на кирилица.

  3. Мен откак ми спряха два пъти в багажника и аз така правя. И ефекта наистина е поразителен. Даже ползвах и друг трик – когато видя, че някой кара много близко зад мен – пусках задните светлини за мъгла, които ми бяха заедно със стоповете, т.е. все едно съм натиснал спирачките :-).

  4. Абе и аз по принцип гледам да пускам аварийките когато мога, ама този път не ги пуснах. Ще ми е за по-голяма обица на ухото.
    @Делевски: Ами не ти ли свети и третият стоп – този, дето го слагат или на задното стъкло, или на багажника?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *