New York, New York

Днес пак съм командирован в Ню Джързи. Запуснаха ни с един колега да присъстваме на две сесии обучение – днес и утре, по 4 часа следобяд. Пак нямаше удобни полети и карахме 360-те мили от Buffalo до тук. Но по пътя стигнахме до съгласие определено да отидем до Манхатън след вечеря. Въпреки че колегата е родом от Buffalo, никога не е идвал в Ню Йорк Сити. Но за всичко си има първи път.

След като вечеряхме в един италиански “макарони грил” в Ню Джързи, се качихме на колата и потеглихме към тунела Линкълн. Отдавна не бях идвал до града и имах само смътни спомени за това по кой точно път се стига дотам. Тръгнахме от ресторанта по едни местни улички и скоро стигнахме до една магистрала, която май правилно вървеше на изток. Оказа се, че тя е пътят, който ни трябваше – отведе ни точно до тунела. Часът беше близо 9 – и нямаше почти никакъв трафик на влизане в града. Толът за всички тунели и мостове при влизане в Манхатън е $6. Минахме си през тунела и влязохме в Манхатън. Бях забравил величието на нощния Ню Йорк – the city that never sleeps :-). Всички улици и сгради в Midtown (около 40-та улица) са осветени, улиците са пълни с хора. И с коли – предимно таксита, лимузини, някой и друг рейс и някой и друг заблуден турист като нас. Искахме да идем да минем пеша по Таймс Скуеър и се заехме с нелеката задача да намерим място за паркиране. Спомнях си от последния път, в който бях идвал (може би през 2003-а година, пак така на една командировка), че има места за паркиране на 38-а улица между Осмо и Пето авеню. Завъртяхме се с колата по малко улици (че почти всички улици и авенюта в Манхатън, с малки изключения, са еднопосочни и се редуват – една насам, една натам и някои завои са забранени, та ако човек си има само генерална представа от подредбата им, пак може да се оправи, но с малко повече завои) и намерихме мястото, за което помнех. Паркирахме и излязохме да прочетем табелите за регулацията на паркинга. Можеше да паркираме на улицата по това време на денонощието (червената табела беше “No Standing 7am-6pm), но ме смути синята
табела, която не помнех от преди – Please pay at Munimeter. А сега де… Този munimeter представлява автомат за плащане на паркинг и издаване на билет. Не можах никъде да прочета дали плащането е задължително след 6 часа вечерта – нищо не пишеше. Не ми се рискуваше просто да оставя колата там и да отнеса някоя глоба (че май сумите започват от $205). Качихме се пак в нея и почнахме да обикаляме по улиците и да четем знаците. Почти навсякъде има munimeters. На някои улици просто не може да се спира – червени знаци No Stopping и No Standing. Поогледах се и за цените на паркингите – първият половин час се движи на цени около 17-20 долара, максимум за деня $45. Дебело… Завъртяхме се из Манхатън – стигнахме до Madison Square Garden (24-а улица) – и там фрашкано с коли. Но скоро можахме да разрешим ребуса. На улиците, на които плащането с munimeter е задължително и вечерта, има допълнителни табели – “Paid parking 6pm – 12am”. Загрях, че на улици с такива мюниметри, но без допълнителната табела, може да се паркира вечерта за без пари. Хайде пак обратно към 38-а. Не можах да улуча точно нея и пробвах една друга улица – пак без допълнителни табели. Таман спрях и чета друга добавена табела – Night regulations – No
Standing 10pm-7am. Гледам часовника – то станало 10 часа. Хайде още една врътка по улиците и най-накрая можахме да заковем колата до тротоара на 37-а улица. Ура! Излязохме, заключихме и тръгнахме пеша към площада. Беше излязъл един студеничък вятър, който ни брулеше лицата. Ама ние спираме ли – искаме да видим Таймс Скуеър! Самият площад е една феерия от светлини и неонови реклами. Човек се чувства точно като в центъра на света там. Отвсякъде фучат таксита и лимузини. Рекламите са постоянен поток от движение и светлина. Нищо не се задържа на едно място. Тълпата от туристи е понамаляла малко, но пак я има – познават се по фотоапаратите. И ние се числяхме към тази категория и си щракнахме по 1-2 снимки с колегата. Лицата ни бяха близо до замръзване (аз си имаш шапка, но той беше гологлав…), та се шмугнахме в едната от пресечките с намерение да слезем до 34-а улица и да видим Емпайър Стейт Билдинг. Минахме пред площадчето с обществената библиотека на Ню Йорк Сити, откъдето се виждаше Крайслер Билдинг с характерния му покрив. След около 5 минути бяхме на 34-а улица и вдигнали глави нагоре, можахме да зърнем осветената горна част на Емпайър Стейт. Беше станало доста късничко и не можахме да се качим догоре. Нищо – друг път. Навили сме се някой ден да дойдем цялото семейство и хубаво да се поразходим из Ню Йорк.

Градът наистина си е уникален! Там не се чувствам нито като в някой голям европейски град, нито като в някой All-America City като Чикаго или Детройт например. Ню Йорк си е Ню Йорк – вечно забързан, разбъркан, зает. Пълен с хора, всеки забързан по своя си път, обикновено със слушалки на ушите или загледан някъде нагоре, надолу или настрани. Хора, които вървят по улицата и си говорят самички (че BlueTooth слушалката на едното им ухо почти не се вижда). Витрини на лъскави магазини съжителстват с улични павилиончета за вестници и сергии с хот-дог. Забързани мъже с костюми по за няколко хиляди долара пътуват в метрото заедно с просяци с опърпани палта. Малки сградички с олющени фасади са по на няколко метра от стъклобетонни небостъргачи. Контрастът е огромен. Има хора от цял свят. Но пак се чувствам на мястото си тук. Това е част от Америка! А и уникална част от света. Въпреки всичката вандалщина, която се изсипа върху града. Хората се заемат дружно и с вирната глава да изградят нещо наново и да гледат напред, а не само в миналото. Така се прави разлика!

До това време се бяхме намръзнали доста сериозно и поехме обратно към колата. С нея минахме по Бродуей, на север до Сентрал парк и оттам през Обединените нации по крайбрежния булевард стигнахме и до Финансовия район – Уолстрийт и прочее. Нямахме време и желание да спираме и да ходим там – друг път. Минахме точно до дупката, останала от кулите близнаци. Наоколо имаше ограда и нищо не можахме да снимаме. Спомените в главата ми са живи обаче – как сме карали точно под тях преди години. Уви, вече ги няма. И skyline на Манхатън вече не е същия без тях. Излязохме оттам през Holland Tunnel и тръгнахме да се прибираме. Точно на моста след него се открива доста добър изглед към Статуята на свободата, седяща на пост със запален факел на входа на нюйорското пристанище – да посреща хилядите хора, решили да опитат късмета си в “Новия свят”. А и като че ли ни изпращаше с “Bye bye. See you soon.”

Times Square

Таймс Скуеър през нощта.

Vlado on Times Square

Владо на нощния Таймс Скуеър.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *