Buffalo-Toronto-Winnipeg

Вече съм в Уинипег. Пиша от хотелската стая. Дълъг ден…
Тръгнах от къщи към 1:30 pm – след църква. Реших, че ще е много по-добре да карам до Торонто и да летя директно оттам – иначе ми трябват поне два полета ако тръгна от Buffalo. Малко се подвоумих къде точно да мина границата, но накрая избрах редовния преход през Niagara Falls. Обаче туристите са тръгнали и опашката беше малко по-дългичка. Честно да си кажа, малко се притеснявах от влизането в Канада, първо защото българският паспорт ми изтича на 12 юни (и все си мисля, че някой би се заял за това), и второ защото си нося с мен един кашон с техника, която принадлежи на фирмата. Падна ми се един много свясен канадец. След като ме поразпита къде отивам и какво нося, само ми махна с ръка да продължавам. Тях главно ги е еня когато внасяш неща в страната – трябва да се плаща мито над определена сума. А сега прие всичко на “юнашко доверие” – е, аз си бях приготвил писма с обяснения къде отивам и защо ми трябват всичките тези неща, но човекът не ми ги поиска. Като тръгнах от границата, се замислих защо трябва на влизане в България да е точно обратното – да очакват от теб, че всичко, което внасяш в страната, е за продан… Но няма пак да зачеквам тази тема.

От къщи до летището в Торонто е 92 мили – засякох го този път. Отне ми час и 40 минути. Малко след границата има магистрала, която по принцип е за Торонто, но летището е доста преди града… Формалното ограничение на скоростта е 100 км/ч, но трафикът се движеше с около 120-130. Канадците карат доста диво по тази магистрала – винаги го забелязвам. Но как няма да карат така, като за 100 км не видях един полицай. Пристигнах на летището, оставих си колата на long term parking и хванах автобусчето за терминал 2. Летях с авиокомпания, която не бях чувал досега – WestJet. Те явно имат полети само из Канада и може би няколко дестинации в САЩ. Процесът на чекиране е максимално опростен – минаваш през един киоск, който ти напечатва бордна карта след като пъхнеш кредитната карта, с която си купил билета. После с бордната карта в ръка минаваш на друго гише, където си предаваш куфарите. Следва секюрити (минах за по-малко от минута, като се има предвид, че си имах раница с лаптоп…) и си вътре. Провериха ме кой всъщност съм само на два пъти – на секюрити и на гейта. Установих, че шофьорска книжка от щата Ню Йорк се приема за ИД в Канада. Никой не ме попита какъв точно съм с тази фамилия… Самолетът беше Боинг 737 – кожени седалки, 6 инчово LCD на задната страна на облегалката пред теб, така че да можеш да си избереш какво да гледаш от около 20 програми + карта на полета. Само дето седалките са им наредени тясно – опитах се да поработя с лаптопа, но беше много трудно и се отказах набързо. Но полетът продължи само около 2 часа и половина и не беше толкова зле. По ТВ-то вървеше Епизод 1, така че позяпах малко – хванах само половината. Приземихме се в Уинипег точно навреме.

Това ми е второ идване в Уинипег, така че знам къде отивам :-). Бях първия извън самолета, взех си куфарите и хайде в Херц. Този път ми дадоха Pontiac GrandAm. Жалко – и преди бях карал такава кола (аз много обичам да пробвам нови коли, като взимам под наем по командировки или други случаи – когато покараш една кола няколко дена, после имаш база за сравнение ако решиш да си купуваш такъв модел). Помня един-два ресторанта наоколо и се оправих да намеря единия от тях без да гледам много в картата. Това е едно от добрите неща, свързани с пътуване из Северна Америка – навсякъде можеш да намериш поне няколко познати неща. Пък и езикът е все същият (е, акцентите са различни, ама това да е кахър…). Та има разни вериги ресторанти и магазини, дето знаеш как ще изглеждат и какво ще предлагат независимо дали си във Флорида или Минесота, да речем. Ако решиш да пробваш нещо ново, навсякъде има и местни, неверигови ресторантчета. След вечеря се завъртях да търся АТМ, че ми трябват малко канадски долари в брой – да се намират дребни. Иначе всичко си плащам с кредитна карта – много по-удобно е. За мое щастие намерих и кино :). Ядосах се преди няколко дена, че ще изпусна премиерата на Епизод III, но вече съм горд притежател на билет за полунощната прожекция в сряда срещу четвъртък. Е, може да трябва да седна до Чубака или Боба Фет, че обикновено хората на тази прожекция са облечени, но ще видим. Явно сряда вечер ще се спи по-малко.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *