Матрица на уменията

Рядко пиша за фирмени истории, но това, което правихме с шефа ми днес, ми хареса много. А е логично и ще ми помогне на мен да градя бъдещето си като инженер. По принцип пишем едни планове за професионално развитие (гледната точка е предимно нашата, на работещите), които после обсъждаме с непосредствения си мениджър, та той или тя да види какво съдействие може да ни окаже така че да се развиваме професионално. Един от новите документи, който трябваше да попълним и да обсъждаме покрай тези планове, е т.нар. Матрица на Уменията. Шефът ми връчи един документ от 9 страници, 6 от които бяха заети от една таблица – умение, оценка, интерес, примери… Някой във фирмата се беше постарал да вкара почти всички умения, които са ни нужни за работата ни в областта ни, в таблицата. От нас се искаше да оценим знанията си по всяко от тях по една скала, да оценим и бъдещия си интерес към всяко умение и после да подкрепим мнението си с примери от минали години. Аз първо си мислех че това ще е поредната бошлаф корпоративна простотия, но се оказа много интересно. Човек наистина може да види колко знае и накъде иска да се развива – а и е по-лесно когато това е черно на бяло пред очите ти (един от другите колеги се оплакваше на шега че му причерняло пред очите като си попълнил таблиците и видял колко всъщност неща не знае :-)). Фукните не вървят, защото после сядате на четири очи с шефа си и почвате да обсъждате таблицата ред по ред. Той ни беше помолил да си попълним първите две графи, а примерите да измислим след като си синхронизираме гледните точки и очакванията. Та аз седя с лаптопа и моя вариант на таблицата, той седи срещу мен с напечатана празна таблица, казва ми какво мисли за умението Х и ако това, което той вижда, се разминава с това, което аз съм написал, го обсъждаме и решаваме какво точно да оставим в документа. Разбрах някои неща за себе си – как изглеждам в очите на другите колеги. Разбрах и че се ми се носи славата на най-добър guesser в офиса. Ама пусто не играя на борсата :-). Та прекарахме много ползотворен час в кабинета на шефа днес. Успяхме да свършим цялата таблица – нов рекорд за групата, според както той ми каза. Тази или другата седмица ще трябва да седна да помисля за примери, с които да си допълня документа. Че май се задават възможности да си развия някои от уменията!

12 thoughts

  1. Ей, сега ми падна… 😉 Кажи сега защо не си превел guesser? Аз имам доста идеи ама никоя не става както трябва: отгатвач, налучквач, предвиждач,…

  2. Здравей , а къде в блога ти си написал как се разви “историята” с намирането на работата и къде работиш 🙂

    Ако не е проблем , разбира се 😉

  3. @Владо: Щом толкова време никой не може да се сети значи няма добър превод на тази дума.

  4. Може и да няма, Камене. Аз се позамислих малко, ама нищо по-добро от ‘досещач’ не можах да измисля… а не знам тя дали звучи напълно добре на български.

  5. Подобни глупости пускаха и в нашата фирма (в БГ). Моето мнение е, че това са безкрайни тъпотии. Първо никой не може да даде трезва и точна преценка за това и онова – отговорите, които ти идват в главата са в повечето случаи от типа “бих искал да е така” или “от мен се очаква да е еди как си”. Тъй че човек не различава желателното и реалното положение. Имаше и още по-кретенски въпроси от типа “Кой колега смятате за най-привлекателен” – ако очакват да получат точни и ясни отговори… Не съм отговарял на 70% от въпросите, не са се и опитвали да ми изсмукват обяснения, но имах готовност да нарека хората, занимаващи се с тия “проучвания” по доста груб начин.

  6. @Smith: А на мен ми хареса начина, по който това нещо беше направено при нас. И аз никога не помислих, че това са тъпотии. Просто защото никога за себе си не бях си правил нещо подобно и нямах подобна матрица във вид, удобен за гледане. То въпросите бяха само два вида: “какво знаеш” и “какво би искал да знаеш”. Нямаше такива “от мен се очаква” – може да се очаква и ти да не го знаеш, но какво пречи да го научиш? А да не говоря, че в голяма фирма не виждам как ще почнат да питат за привлекателността на колегите ти – това си е отворена врата за нелицеприятни действия… Тази матрица беше главно за мен и за непосредственият ми мениджър – да видим той с какво би могъл да ми помогне да работя за постигане на целите, които синтезирахме от желанието ми и посоките за развитието ми като инженер (главно като ми дава проекти, които са в тон с изводите от матрицата). И така и за мен ще е по-добре, и за фирмата.

  7. Може би при вас тия схеми са били с друга насоченост и по-подходящо формулирани. Но тези, които трябваше аз да попълвам никак не ми допаднаха. Най-вече тоя раздел, за който споменах – кой е най-добър, кой най- ти харесва, кой най- не ти харесва, кой е най-привлекателен/лна и други такива. Явно въпросите бяха взети от някакви образци.

  8. Всяка идея може да се опорочи, за жалост. И ще е така поне докато хората, правещи подобни изследвания, не разберат, че когато са по-умерени и по-логични с въпросите, ще получат по-висок процент на отговори и ще могат по-точно да оценят ситуацията… Ама трябва време да мине и да видят, че като задават глупави въпроси, хората просто няма да отговарят.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *