Българи в чужбина: Пушачи

Напоследък доста често получаваме всякакви покани за български партита, чествания или просто събирания. Явно все повече българи напускат родината, българските общности в чужбина нарастват, емигрантите все още ги привлича всичко българско и родно и честотата на подобни прояви нараства. Това добре, ще кажете вие. Да, ама не винаги… Това, което винаги ми прави впечатление е големият процент пушачи в почти произволна извадка от български емигранти в чужбина. Общо взето, повече от половината българи в дадена разнородна група пушат. Няма значение какви точно хора са или преди колко време са емигрирали – статистиката ми не показва определени или силно изявени тенденции. Пушат. По много. И даже и навън не излизат. За жалост ми се оформя картинката, че доста от тези български събирания са свързани главно с преживявания от Родината – да седнеш със сънародници на сладки приказки с цигара в ръка, чашка ракия в другата, пържоли на масата пред теб и силна модерна българска музика (разбирай последната чалга) в ушите ти. А ние от тези неща сме отвикнали. И с извинение, това е единият тип обстановка, от който съм “избягал” като съм напуснал България. Е, като бях по-млад, се траеше по-лесно като че ли (че аз постоянно съм бил бялата лястовица-непушач в доста от компаниите, в които съм се движил едно време). Законът в нашия щат много ни харесва. Тук е забранено да се пуши на публични места – и по ресторанти, и по барове. Изключение правят само някои частни клубове. Свикнали сме си, че където и да отидем, без значение дали с децата или без тях, ще можем да прекараме спокойно и на чист въздух. Но за съжаление по доста български събирания разликата е осезаема. Като се наемат зали за партитата, уговорката с наемодателите е че там ще се пуши. И наистина се пуши. Малкото пъти, в които сме пробвали да посетим някои от по-голямите български партита наоколо, се е пушело много. Когато е лято и сме навън, нямам много проблеми с това – все ще си намерим място малко по в периферията на купона (и по-далеч от главното средоточие на цигарения дим). Но като сме през зимата и някъде вътре – еми пречи ми доста. Съжалявам, но е така. Разбирам, че доста хора се чувстват пак в България по този начин. Но аз не мога. Имам си други разбирания за живота. Не ги налагам на другите силом, нито им преча да си живеят живота както на тях им е най-добре. Имам избор – да ходя по тези събирания или да не ходя. И колкото и да ми е терсене понякога че няма да мога да присъствам, защото са ме известили предварително, че на купона се пуши, няма какво да протестирам. А мога да се заема да организирам български събирания без цигарен дим. Главно за хора, които биха искали да се съберат на раздумка с други българи, но без да се пуши. Само се надявам присъстващите да уважат това. Че като гледам и тук как се проявяваме като нация… Пример – българско кафене в голям американски град. На стената надпис “No Smoking”. Под надписа стар български емигрант пуши цигара. На въпроса “Защо бе, джанъм, пушиш точно под знака? Ами ако влязат властите и искат да те глобят”, отговорът е съответно “Ами пък аз че им кажем, че не знаем английски”. Без коментар…

Така че още веднъж – не протестирам. Че и това си ни е българска черта – все да се делим по разни признаци. Но аз лично не мога да трая цигари вече. Надявам се за в бъдеще броят на непушаческите събирания да се увеличава. И ще се постарая активно и аз да съм допринесъл за това. Дано!

4 thoughts

  1. скоро четох статистика за това в коя държава се пуши най-много – оказа се, че БГ е на 3 място – на първо и второ Турция и Гурция – все балкански Субекти. Незнам дали изследването е за Ервопа или за целия свят, но дори и да е само за Европа си е красноречиво.

  2. Аз бих си помислил, че е само за Европа, че доколкото знам в Китай също се пуши прекалено много, а са много хора… Но и даже да е европейска класацията, пак говори зле за нас.

  3. тва е супер симлистичен начин да се гледа на нещата.има хора които са зависими от някви страсти и никога не се променят,дали са цигари или групиране по интереси няма никво значение.защо пък да е зле,на кой му пука в крайна сметка.а тва с непушенето в сащ е пълна пропаганда,сички пушат като разпрани,кво като е забранено.не намирам никва разлика.само дето не го правят там където е забранено.


    Горният коментар е транслитериран чрез Кредор от администратора. Моля пишете на кирилица.

  4. @Ivan: Ами прост начин е, да. Не може да се каже на черното бяло и обратно. Не понасям да ми пушат наоколо и точка. А това за непроменянето не е вярно – аз също съм вършил доста неща като млад, които сега не върша – просто съм ги израснал. И вярвам, че промяна е възможна във всеки един от нас!
    Малък пример за САЩ и България: от 50 инженера във фирмата, където работя, пушат само двама. А като се събрахме с бившите ми съученици от техникума лятото, от 28 човека на срещата 26 пушеха. Извадките са напълно произволни, неподлежащи на генерализация и отразяващи личната ми гледна точка. Ама все пак разликата е огромна. И тук има хора, които пушат, но са предимно извън средата ми. Но не мисля, че процентът на пушачите доближава този в България. И за това гледам така на нещата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *