Здравноосигурителни недомислища

( 🙂 Щях да пиша “недомислици” в заглавието, но неволно натиснах други клавиши – не смятам обаче че излезе лошо заглавието на поста…)

Днес четох в онлайн-издането на в. “Сега” за поредната недомислица, свързана с печалноизвестния български Закон за здравно осигуряване. И след това, като четях коментарите към статията (а се понатрупаха доста такива за сравнително кратко време след публикуването й, което говори за интереса към темата от страна на доста хора – и в България, и в чужбина), видях ясно написано становището, което аз чувствах за себе си от доста време, но никога не си го бях формулирал толкова ясно:

[Fantata]: … не гледат, че точно този манталитет, да се тероризира обикновения човек, е причината хората да се изнасят от страната, …

Това ме удари като с мокър парцал. Наистина е така… Първо май били решили да приемат поп
равка в закона, с която се “опрощавали дълговете” (само това твърдение понякога е достатъчно да ме хвърли в тиха ярост – презумцията за виновност за всичко, що е български гражданин) на хората, които не били ползвали услугите на здравната каса. Е, това беше и най-добрият възможен вариант според моята инженерна логика. Да, ама един господин зам. директор на касата признал, че “не може да направи справка кой е ползвал услуги и кой – не.”. Е те това вече на нищо не прилича, господа държавни чиновници! Докъде я докарахте – все да ревете че няма пари за това или онова, а като дойдат пари, приоритет номер едно винаги да са лъскавите и видимите неща. Няма да почнат да инвестират в логистичната основа на бизнеса – информационни системи, софтуер, комуникации и прочее невидими с просто око неща, а ще почнат отзад-напред – лъскави офиси с мрамори и климатици, коли и какво ли още не. И после – не можели да знаят кой получил пари от касата и кой не, затова “давай със секирата наред всички, пък те няма много да се оплакват, щото ще им свием сърмите”. Ами кой да знае бре, господа държавни бизнесмени? Затова ли толкова трепер
те да не ви свърши монопола??? Щото при една нормална конкуренция фирма, която не знае кой какви услуги е ползвал с нейните пари, мирно и тихо си се запътва по пътя “out of business”. Ама точно поради това вече 15 години нещата в България още се протакат – щото ако всичко е регулирано и нормално, няма да има как да се крадва.

Много лесно се върти бизнес с държавни, т.е. чужди пари. Няма отговорни за нищо… “Ами то така стана, няма пари, няма не знам си какво си”. На чужд гръб и сто тояги са малко. Я по 2 лева на месец за това, още 4 за онова, 60 лева за ток, и то каква стана тя?? “Ама ти за 2 лева на месец ли си бе??” Съм, да – въпросът е принципен. Много хора хулят емиграцията, че й се свиди за “някакви си 500 долара – яз толкоз за две вечери опуквам”. Еми опуквай си ги и за една вечер ако искаш, ама въпросът е принципен. Аз лично не желая да налея и 5 долара в черна дупка – без отчетност или прозрачност. Все реват за пари, ама е видно, че от тези пари може би само половината стигат до болниците, остатъкът отива за административни разходи. Ама щото не е частна фирма това, не им идва на акъла, че като не стигат парите, се правят
съкращения. И то не за сметка на клиента, щото все пак един бизнес съществува, за да е от полза на клиента, а не обратното…

Но и ние сме си виновни. Седим и си траем. Не сме, да речем като американците или французите – иначе са спокойни, ама като им бръкнеш в джоба, ела да гледаш какво става. Примери от Франция – пилотите от държавната авиокомания очаквали 13-а заплата. Не им дали – нямало достатъчно приходи. СТАЧКА! Дадоха им май. Бях чул, че веднъж пребили някакъв младеж в метрото в Париж, и на другия ден какво – СТАЧКА! И после нещата се променят малко по малко. Просто не мога да повярвам, че няма хора в законодателната власт в България, които поне малко да се замислят, че всичко, което те приемат и творят, трябва да е в услуга и за удобство на хората, които са ги избрали за управници. Но вместо това получаваме “Абе ти знаеш ли кой съм аз” и “Каквото ние кажем, това ще е”. И без никога да съм обичал да се мешам в политики, напомням – идват избори. Нека всеки един от нас си помисли за кого да даде гласа си! Знаем, че “малките камъчета прекатурват колата” и продължаваме да се надяваме!

2 thoughts

  1. С умиление си спомням как по “Финанси” ни учеха, че чрез данъците всеки гражданин на една държава заплаща правителствените услуги, които му се предоставят. Но защо ли нямам усещането, че някой някъде работи за мен? Все едно държавните служители и чиновници не получават заплатата си от удръжките на хора като мен, та трябва всеки път да се “боря” с тях за да защитавам правата си от тях. А би трябвало да са на моя страна.
    Не знам дали положението ще се промени – чувството за безнаказаност просто се носи из въздуха в България. Един мой приятел чужденец сподели с мен какво харесва в България : “Тук ако имаш пари, можеш да правиш каквото си искаш…” – с това всеки чужденец лесно свиква.
    А точно за здравната система не ми се говори – от 3 години вече не съм ходила нито веднъж на преглед през Здравната каса – защото като отида ще ми нахакат антибиотик без изследване (нали и то се плаща, по-добре
    без него) и това е. Плащам си по частни лекари, плащам си изследвания. Бих предпочела да имам някаква застраховка, не такова задължително осигуряване. Но не знам как мнението ми може да стигне до “онези горе”…

  2. Ами така е, Ира. аботодатели на държавните чиновници сме всички ние… Но и аз нямам това усещане. Винаги първият въпрос от тяхна страна, ако някой реши да си търси правата, е “Абе ти кой си мислиш че си”? А аз никога не съм разбирал защо точно трябва да съм някой (и то ‘някой’ по начин, по който на тях да им пука), за да получа човешки отговор на въпроса си, зададен без никакви лоши чувства, а просто с цел получаване на информация.
    Иначе от време оно си караме със задължително-избираемите неща в България…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *