Първата кола (1998)

Никога не съм имал собствена кола докато живеехме в България… Времето може би беше такова. Когато бях ученик в техникума, баща ми ми даваше да карам Москвича (407) от време на време. През Живковите години изобщо не беше лесно (а даже не знам беше ли и възможно) да се купуват втори коли. Та се научих да карам Москвича и ми го отпускаха понякога. Но само след специална заявка от моя страна и с изричното съгласие на баща ми.

Когато пристигнахме в Щатите през 1998-а, в първите няколко месеца нямаше и изглед да си купим кола. Колите на старо (за студенти) вървяха на цени между 800 и 1000 долара, които бяха огромна сума за студентския ми стипендиен джоб :-(. Возехме се с Бо на студентския рейс между южния и северния кампус, ходихме да пазаруваме храна от най-близкия ми Tops и разчитахме на приятели да ни закарат тук и там… Животът ни общо взето се въртеше между три квартала и не беше много разнообразен. И когато през ноември 1998-а един от новите ни американски приятели ми каза, че има една стара кола и най-вероятно ще ми я подари, останах малко като треснат с мокър парцал. Подобен род подаръци не бяха нещо, с което съзнанието ми се справяше лесно. Човекът каза, че колата е в движение, но е старичка. Имала няколко неща за ремонтиране, но ако искам – моя е. Аз си помислих 1-2 дена и приех. Почувствах се доста различно и наистина като глава на семейство – вече имахме семеен автомобил! Колата беше 1986 Honda Accord DX седан – с вдигащи се фарове. Дотогава не бях карал автоматик, та се научих на Хондата. Беше само на 125,000 мили като я взех, но беше доста поразбитичка. Явно някой от предишните собственици не беше се грижил много-много за колата. Заключалката на багажника беше изгнила и беше “побългарена” с една скоба с катинар. Капачката на гърловината за бензина също я беше хванала липсата и беше заместена с един парцал (два месеца по-късно доста случайно открих че пластмасова капачка от кръгъл контейнер за черен пипер приляга идеално на гърловината и извърлих парцала :-)). Двигателят беше в що-годе добро състояние, но може би оттогава недолюбвам японските коли – всичло беше доста наблъскано под предния капак и съм потрошил доста нерви и време за дребни ремонти (трябваше веднъж да сменя единият бензинов филтър на горивопровода и въпреки че беше най-отгоре в двигателното помещение, смяната ми отне може би час поради една скоба, поставена точно над филтъра, така че не беше хич лесно да си вра ръката под нея да откачам филтъра). Почнах да ходя всеки ден до университета с кола (макар че ситуацията с паркинга беше доста плачевна). Но беше много по-удобно да изляза сутрин от къщи и да се кача на колата вместо да ходя 10 минути до спирката на рейса и после да го чакам… На седмица минавах по 100-110 мили и плащах гордата сума от $5 за бензин (цената за галон тогава беше около 95 цента, а Хондата не гореше толкова много). Намерихме си други по-изгодни магазини за храна – ходехме в събота и пълнехме багажника с продукти. Веднъж даже стигнахме и до Чикаго с тази Хонда. Добре че бяхме само двамата с Бо – голямо приключение си беше. Минахме към петнайсетина хиляди мили с тази кола и лятото на 1999-а година я подарихме на един друг приятел, че гърнето й се откачи (и всички в квартала познаваха кога тръгвам сутрин за училище ;-)), а на мен не ми се занимаваше да го оправям или да плащам за ремонти. Главната причина май беше, че колата трябваше да минавам преглед. Та Хондата завърши кариерата си без много слава и фанфари, но ни служи вярно за времето, когато ни возеше. Така че трябваше да пътуваме по студентските автобуси само 2 месеца (което наистина си заслужава, повярвайте ми). Купих си книга и си правех дребните ремонти сам, въпреки че нямах гараж и трябваше да се занимавам вън на студа първата зима… Изобщо бях грижовен и горд собственик!

Сигурно имам някъде снимки с Хондата, но ще трябва да си изровя албумите от 1998-а година. Ама първите ни няколко месеца в Америка не са период, за който си спомняме с голяма гордост или много носталгия. Но почти всички хора, които са дошли тук, са минавали през някакъв подобен период.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *