Подаръци

Понякога, когато датата 25-и декември наближава, все повече и повече почвам да мисля, че много хора са изперкали. Става дума за дейността “определяне и купуване на коледни подаръци”. Още от началото на декември почвате да виждате по молове и магазини хора с дъъългички списъци в ръка – най-вероятно така наречените “Christmas shopping lists”. Почвате да чувате въпроси от приятели и колеги “А ти докъде стигна с коледното пазаруване?” Треската лека-полека обзема все повече и повече хора. Паркингите пред магазините почват да се пълнят дори и през деня. Стоките по рафтовете на магазините почват да изглеждат малко по-разредени. Стига се дотам, че аз лично не искам в да стъпя в магазин 3-4 дена преди празника – опашките са близки по размер до тези пред българските магазини за хляб по времето на Жан Виденов, хората са нервни, продавачите – изморени и недоспали. Рекламите пилят съзнанието на масовия потребител – “Чудите се какво да подарите на 10-годишното си хлапе? Изборът е лесен – XBox 360 за $300, телефон за $300, компютър за $700”. Все приятни суми. А списъците обикновено не са много къси. Семейство, роднини, приятели, колеги, съотборници, учители, домашни любимци. (Повечето от тях услужливо ви улесняват и разпространяват линк към тяхния Christmas wish list – неща, които бихте могли да им купите за подарък (обикновено дискове с комппютърни игри или разни електронни джаджи).) Миналата година присъствах на една дискусия между колеги – редно ли е да пропуснем да дадем подарък на пощальона си… И всякакви такива изпълнения. Статистиката казва, че миналата година средният американски коледен купувач е похарчил близо $600 само за подаръци. Повечето от тях слагат всичко на кредитни карти – и средната продължителност за пълно връщане на коледно-подаръчните дългове е била 4 месеца. И това само за подаръци. Сложете и цената на допълнителните коледни приготовления и крайната сума скача доста… Пари за украси, елхи и играчки, опаковки на подаръци. Пари за ток за всичките 6,000 лампички, които сте си накачили по къщата за радост на хлапетата в махалата (онзи ден един от моите колеги спомена, че като свърже всичките си лампички, месечната му сметка за ток скача с около $100). Пари за специални вечери по ресторанти. И прочее други “дреболийки”. Така че само за това едно семейство може да прибави 2-4,000 долара разходи…

Има ли смисъл от всичко това? Може би. Не искам да осъждам никого или да се смея на хората заради начина, по който избират да живеят живота си. И всичките тези обичаи са базирани на историята за раждането на Исус, доколкото са ми казвали. Но с течение на годините и вековете доста от тях са придобили много по-комерсиално значение. Големите търговци “помагат” за това – рекламите гърмят, разпродажбите са в пълна сила, а клиентите харчат ли харчат. Грозно. За мен Рождество Христово е свързано с раждането на едно бебе. Това е. Подаръци може да има, но в много разумна мярка. А не децата да чакат този ден цяла година и да не могат да спят само и само да могат рано сутринта на 25-и декември да могат да отворят двадесетте си подаръка (на глава ;-)). А да знаят причината за Рождество. И че всичко друго е добавка.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *