Честита годишнина, брат ми!

Днес стават две години от сватбата на брат ми Евгений. Честито, брат! Пожелаваме ви на двамата с Милин още много пъти по толкова години семеен живот!

А историята е: Евгений замина за Франция през 1998-а, няколко седмици преди ние да тръгнем за USA. Там си намери и булка – Милин. Сватбата беше планувана за месец май 2003 в Пловдив. Ние с Бо бяхме поканени за кумове. Доста месеци преди това младоженецът и кумът тръгнахме да си търсим смокинги (по желание на главните “виновници” за събитието). Установихме, че има огромна разлика в цените между Франция и USA (от един уеб сайт) – около два пъти и половина… All set! За сватбата се събрахме всички в България от различни краища на света. Църквата ни в Пловдив тогава нямаше сграда (сега вече има 🙂 ), та църковният брак се състоя в залата на Пловдивската филхармония. Имаше и симултанен превод на френски за булката, само дето слушалките бяха възголемшки и не се хващаха върху сложната й фризура,
та се наложи кумът да ги поддържа зад нея, че да чува какво говори пасторът. Иначе момичето много тренира предварително и повтори всичките обещания на български! В църквата присъстваха доста хора. След службата, когато младоженците приемаха поздравления пред залата, не закъсня да се появи пловдивският чешит Стефчо Автографа да събира подписи от сватбарите (с обещания, че като влезе в книгата на Гинес, щял всички да ни кани и да ни черпи ;-)… ). Оттам младоженската част (самите новобрачни, кумовете и шаферите) се натоварихме в лимузината да ходим в ресторанта. Лимузината беше един Линкълн с 6 места отзад, но съумяхме да се съберем. Макар че беше началото на май, в Пловдив си беше над 30 С и на нас младежите с вълнените смокинги ни стана доста топло. Викам аз, “Шофьоре, надувай климатика”. Шофьорът отвръща, “Ами надул съм го на макс, господине”. Аз нищо такова не усещах, но после напипах отвора под седалката, откъдето духаше някакъв студен въздух, който обаче ни беше крайно недостатъчен. Поне не трябваше да ходим много надалеч. Частта с празнуването я прекарахме в ресторанта на хотел Лайпциг.

Някои снимки от събитието могат да бъдат намерени тук (външен сайт).

По-късно ще напиша други впечатления от начина за резервиране на необходимости около сватби в България. Искрено се надявам, че доста от тези неща вече са си заминали в небитието…

One thought

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *