Български данъчни неволи – преди

Живи спомени от недалечното минало:

България, февруари 1995-а година. Трябва да се плаща данък сгради за къщата в Пловдив. Аз като студент без [много] работа бях доброволствал да ида аз да платя. Тогава нямаше онлайн плащане или дебитни карти. Всичко се плаща на каса в кеш. Данък сгради се плащаше в Дом Левски. Запътих се аз рано сутринта – да не беше и още 07:00… Рано. Студ, вятър и киша. Добрах се до заветната сграда (тогава много ходех пеша из Пловдив :-)), трябваше да попитам този онзи, че указателните табели все още бяха кът и ме пратиха на N-тия етаж. Качих се аз и гледам една дъъълга опашка пред една затворена врата. “За данъците ли?” “да, за данъците”. Наредих се аз както подобава, но даже не виждах вратата, че бях зад завоя. Коридорът сумрачен и пълен с хора, чинно чакащи да платят задълженията си към държавата. Парно йок – само по кабинетите държаха топло. Облягаш се на стената и почваш да чакаш да стане 8:30, че да отворят. Стана. И не отвориха. Слухът скоро подмина завоя – пускат компютрите. Пускаха ги към половин час… Най-накрая към 9 отвориха вратата и почнаха да пускат по 1-2 граждани накуп. Ама всичко върви бавно. Понеже нямаше информация за това какво точно трябва да се попълни или в някои случаи колко точно пари данък дължиш, всичко се уточняваше на място на гишето. И то като ти дойде реда. Пак се почна с обичайните истории пред вратата – “Ама може ли само да вляза да попитам нещо?” Смилиш се, разрешиш, и особата излиза от стаята след десетина минути като лукаво подмята разписка за платени данъци – “хе хе, ама и вие сте едни балъци”. В резултат на което доста хора от опашката превключват в груб режим и следващия въпрос ‘ама да вляза само да попитам’ се посреща на нож от всички. Даже и зад завоя. На почти всички канцеларски врати бяха разлепени табелки “Тук не е информация”. Ама къде е информацията, никой не казва. А и колко ще е точна… Киснех си аз на опашката и си мислех “Ако така се държат към редовните си платци – хора, които с желание идват да плащат доста преди крайния срок, как ли ще се държат с нередовните…”. Точно минах завоя и тока спря. Половин час в коридора на тъмно. Ама смееш ли да мръднеш – нали ще си изтървеш реда и после ще те пратят пак в края на опашката. До двете нули не може да се иде. Стискаш и чакаш. Токът се върна след половин час, след това имаше още половин час… ако си помислихте ‘включване на компютрите’, познахте! След това 20 минути почивка в 10:15. Почнаха да се образуват дебели нерви. Мисля, че успях да мина през гишето малко преди 11. И си платих едното задължение към държавата. Добре че тогава ми се намираше повече свободно време.

Това беше през миналия век, ще кажете вие, които виждате промените в България. Да, така е. Плащането по Интернет вече е ежедневие. Ама дали наистина нещата са се променили коренно? През последните дни прочетох някоя и друга новина за данъчните реформи. А какво мисля за нея – в следващия постинг на тази тема.

4 thoughts

  1. Нищо не се е променило. При сблъсъка на държавната администрация с компютрите, компютрите победиха.

    Миналата седмица ходих в новата лъскава сграда на УСО ( айонно Управление за Социално Осигуряване още му викат НОИ) до Лайпциг, за да си ми заверят осигурителната книжка (заради фирмата ми). Беше ми за 2-ри път (по тоя въпрос). Първия път ме пренасочиха 1-2 пъти и почаках 1-2 часа по опашки за да разбера, че трябва да си нося данъчната декларация за целта. Този път отидох в новата лъскава сграда на УСО в 13:00. Имаше шест-седем човека пред мен и бях спокоен, че ще свърша бързо, но не би. Добре, че си носех нещо за четене. Иначе става раздумка там. Направи ми голямо впечатление, че един възрастен господин каза, “Навремето като нямаше компютри – по-бързо ставаше”. Сигурно е прав човека. Влязох успешно в 15:00 и този път нямаха оправдание да не ме обслужат (всъщност си намериха, но се смилиха и така аз си т
    ръгнах благодарен). Та чудя се аз вече има ли полза от “тези компютри”. Примерно за да си плати човек осигуровките не е достатъчно да се внесат пари по сметка, но също така трябва и да съобщи на държавата, че вноската е направена. При това изглежда, че данните за банковите сметки на държавната служба и параграфите за внасяне се пазят в строга секретност и човек или трябва да разчита на късмета си, или да си наеме счетоводител за да си плаща данъците.

  2. Камен е абсолютно прав. Затова аз съм намерил едно решение на този въпрос – Не плащам нито данъци нито осигуровки. ешил съм да не го правя докато не се убедя, че държавата наистина използва тия пари за общо благо, за сега не съм убеден в това и затова не ги плащам.

  3. @Владо: мисля, че едва ли има смисъл човек да прави така като живее в цивилизована държава 🙂 Аз съм съгласен да си платя всички данъци и осигуровки когато нашата държава успее да ме убеди, че използва парите по предназначение и когато накара поне 70-80% от хората изнесени в 3 големи списъка в сайта на даначното да си платят данъците. Тези хора са няколко хиляди души и не са платили данъци над 5000 лв. всеки (общо дължат около милярд и половина лева на държавата). Е тогава ще съм първия, който ще си плати всичко (много по-малко от 5000 лв). Моето не плащане е по-скоро символичен протест. Не бих позволил да съм в някои от “списъците на позора” както ги наричат тук 🙂 Незнам как по друг начин да протеситрам срещу такава несправедливост.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *