За разликите в заплащането – четвърта част

(продължение)

Какви са моите лични очаквания за паричното изражение на заплатите в България за следващите няколко години. Ще се опитам да формулирам мнение, без да звуча крайно песимистично или негативно…

Сашо ми прати тази връзка днес. В материала се говори за статистическото подобряване на условията за живот в България. И аз се замислих за това… Защото получавам доста противоречива информация за положението на нещата в България. Официалните вестници в повечето случаи представят същата картина – постоянно подобряване на благосъстоянието на средния български гражданин. В лични разговори с приятели обаче виждам малко по-различни краски – цените се повишават постоянно (особено след последните избори), заплатите не, простотията си остава същата. Аз съм далеч от България от доста време, така че нямам пряк поглед върху нещата. Трябва да се информирам или от пресата, или от приятели. Но си мисля, че разслоението между София и останалата част от България става все по-осезаемо. София винаги си е била “друга България”, но сега като че ли още повече. Там има повече фирми и съответно работни места. Заплатите са по-високи, но съответно и цената на живота не е съизмерима с тази на други места в страната. Много от моите приятели се пренесоха в София от Пловдив, просто защото по тяхните думи в столицата имат много повече възможности за развитие. Не говорим само за пари… Доколкото чувам, Пловдив за съжаление не се развива с такива темпове. Добър град за живеене е, но ако човек има солидни доходи, които рядко може да си осигури, работейки там. Та българските заплати според мен ще се повишават. С бавни темпове, но ще вървят нагоре. Но най-вероятно както винаги сме виждали през последните 15-16 години, нарастването на цената на живота винаги ще изпреварва заплатите. Ценовото им изражение ще е по-ниско от средните цифри за Европа поне още няколко години – според мен за да достигнем европейските цифри, трябва да достигнем и европейската производителност на труда, отношението ни към него трябва да се промени, както и още куп други неща. Но трябва да се разчупи порочната спирала – нямаме пари, в стремежа си да спестим колкото може повече се прехвърляме на стоково-обменна икономика (тип “буркани”) за сметка на паричната, оборотът на средствата, въртяни в българската икономика тъпче на едно място или намалява, което съответно рефлектира отрицателно върху сумите за заплати, получаваме по-малко пари и т.н. Ако само спазваме старата максима “Бели пари за черни дни”, няма да помогнем много на икономиката, част от която сме и самите ние… Всичко трябва да е балансирано. Когато получаваме повече пари, и данъците ще са по-високи, което ще даде повече пари за бюджета, което от своя страна ще рефлектира и върху бюджетните заплати. АКО обаче господата ни народни представители не решат, че с евентуален бюджетен “излишък” трябва да си купят нови коли, че старите станали на три години и били вече много стари. Но това е съвсем друга тема.

Така че генерално аз съм оптимист. Само не мога да предвидя времевия период за целия този процес…

5 thoughts

  1. Аз, преди да се преместя вън от България, сметнах грубо този период на около 75 години. Т.е. по мое мнение след 75 години България ще е това, което сега е Дания.
    Има едно голямо АКО тук: АКО хората се променят и започнат да спазват правилата. Иначе ще сме като Италия или Гърция: балкански държави, субсидирани яко от “някой”, крадящи до последно каквото има за крадене.

  2. Въх бре Дончо… Моите най-черни прогнози винаги са били за около 50 години. Не че това грее мен, ама си мислех че поне за децата нещата ще са по-добре. Без естествено да мога отсега да гарантирам, че те ще искат да живеят в България.
    Иначе си много прав за Италия и Гърция – типични южни нрави, все чакат нещо и се потриват като стане въпрос за работа. Но това е пак отделна тема. И ще ме накара най-накрая да отворя един ТХТ файл “ аботни бележки за блога” :-).

  3. 50 или 75 години… но това е при условие че “запада” стои на едно място и ни чака… но ако капитализма продължава да се развива, мисля че никога няма да има equilibrium.

  4. Прав си, Златев. азвитието и промяната са добри неща. Ама колко хора в БГ още реват по Тодор-Живковото време…

  5. Aма колко си / са прави ако знаеш !

    “В лични разговори с приятели обаче виждам малко по-различни краски – цените се повишават постоянно (особено след последните избори), заплатите не, простотията си остава същата”

    цитирам цялото,но това визирам:

    “цените се повишават постоянно, заплатите не, простотията си остава същата”

    преди изборите беше същото, просто след изборите и това че БСП са на власт , а обещаха на Бабите и Дядовците (нищо лично) социална политика , а не стана накара по-голям контраст и ИЗПЪКНА така да се каже ЦЕНАТА на живота.

    това е.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *