Рождество Христово или Коледа?

Остават още петнайсетина дена до 24-и декември. Тук всички са луднали на празнична тематика… Но кой празник празнуваме всъщност?

Аз лично празнувам Рождество Христово – раждането на Господ Исус. Това е поводът за празника за мен, или както тука му викат, “the reason for the season”. Всякакви други традиции и обичаи не ме засягат толкова много – те са се добавили през вековете главно като причини да не забравяме самия празник. И като че ли доста от тях са почнали лека-полека да изместват фокуса от Рождество към Коледа… А какво е (поне за мен) Коледа? Голям зимен празник, който е свързан с разни обичаи, елхи, подаръци и какво ли още не. Но без Христос. Чувал съм доста варианти за произхода на думата ‘Коледа’ – от римските “Календи” до българския обичай да колим прасетата на 25-и декември. Не знам кой от тях е вярен. Но поне засега не ме засяга толкова много. В Щатите думата е една – Christmas. Има си Christ в нея. Но пак има Рождество и Коледа – тези дни магазините са пълни с нервни хора, които се ядосват за най-малките дреболии, само щото имат 3 страници Christmas shopping list, а още не са напазарували нещата дори от първата страница. Пропускат истинската причина… И затова ако ме чуете да ви пожелавам “Честито Рождество Христово” вместо “Весела Коледа” или “Весели празници”, ще знаете защо ;-).

4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

12 И
това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

14 Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф и Младенецът, лежащ в яслите.

17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казваха.

Евангелие от Лука, 2:4-18

One thought

  1. Предполага се, че думата “коледа” е побългарена форма на римското “календи”, прието от прабългарите при асимилацията им със славянски племена.

    Римляните не номерирали дните в месеца на календара си (известен като юлиански), а ги именували. С ”календи” (Kalendae) означавали първите три дни от месеца, а останалите именували с “нони” (Nonae) и с “иди” ” (Idis).

    За разлика от обичайното за нас поредно броене на дните, римляните отброявали дните от календите, ноните и идите в обратна посока. При упоменаване на датите, римляните никога не употребявали думата “след” (poste), а винаги “преди” (ante). Дните от 14 до 31 наричали дни преди календите на следващият месец. Т.е., ако трябвало да кажат 22 декември, казвали 11-ти ден п р е д и януарските календи. Ако пък трябвало да се каже “1 януари”, например, казвали Kalendae Januariae”, т.е. “януарските календи”.

    Думата “календи” е била възприета от древните славяни-езичници, които празнували дните в края на декември във връзка със зимното слънцестоене и култа си към Слънцето. По григорианският календар това се пада на 21 или 22 декември. Тогава денят започва да нараства като на 20-21 март се изравнява с ноща, а на 21-22 юни достига кулминацията си. След лятното слънцестоене започва обратният процес – на 22-23 септември нощта се изравнява с деня, докато стигне кулминацията си в края на декември.(Единствено в дните на равноденствията северното и южното земно полукълбо са еднакво осветени )

    Предполага се още, че древните славяни-езичници, възхищавайки се на природните чудодейни закономерности, се преклонили пред ежегодното превъплъщение на Слънцето , ставайки негови идолопоклоници. Тези традиции по-късно били възприети и от българите-езичници, които се омешили с някои от славянските племена.

    Най-сетне се предполага, че думата Коледа е побългарена затова, щото мнозина решили именно тогава да си колят прасенцата. Това колкото и да звучи шеговито, толкова е и сериозно.

    Ние българите сме уникални с това, че през Рождественските пости един единствен път се слага на масата постно ядене, и това е датата 24 декември, Бъдни вечер. А на следващият ден, на Рождество, още в ранни зори гътаме свинята за да я разсфасоваме възможно най-бързо, за да можем да седнем по обяд на масата и да се насладим на прясната мръвка. Някои дори шеговито наричат такива дни “Свинска Коледа”.

    Всичко това идва да покаже, че празникът Коледа има езически произход. И днес, мнозина смесват езическите празници с християнските. Но едва ли са много тия, които знаят откъде идва името “коледа” и същността на този празник – както езичници, тъй и християни. Но дори и езичниците знаят за един от най-хубавите празници, какъвто е Рождество Христово. И дори и те се радват на този светъл празник. Както преди малко по-вече от 2000 години се “ зарадваха с твърде голяма радост ” и е з и ч е с к и т е мъдреци. (Мат., 2:10).

    Колко по-естествено е ние християните, да се радваме още по-вече от тях.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *