“Спечелих зелена карта”: Кола

В USA колата не е лукс, а необходимост. Всички градове (а и села) са построени много нашироко и без кола е почти невъзможно да се отиде където и да е. Градски транспорт почти няма, освен по големите градове, ама там не е много за семейства с деца… Пък и понякога може да има удобни автобуси през седмицата, ама в събота и неделя не вървят. А и тук съществуват закони за зониране – по малките градчета и предградията има жилищни зони (само с къщи), комерсиални зони (с магазини) и индустриални зони. Та не можете да слезете да си напазарувате на минимаркета под блока, просто защото не съществува. Примери колкото искате – най-близкият ни магазин е на около 10 минути път пеша. Голямият супермаркет е на 2.5 мили – 40 минути пеша (а и ни се пада доста близо…). Офисът ми е на 7.5 мили от къщи (и пак съм доста близо). Така че за нормален живот трябва човек да има кола.

Основни положения:

  1. Покупка – нека засега да допуснем, че говорим главно за хора, спечелили от лотарията и започващи новия си живот тук от “0”… Освен ако нямате $14-15,000 за да си купите нова кола с пари в брой, най-вероятно ще трябва да се купува употребявана кола (или както тук се казва в повечето случаи, “preowned car” вместо “second-hand car”). Без кредитна история най-вероятно няма да можете да вземете заем (дори и за кола на старо), така че ще трябва да си я купувате в брой. Цените на “старите” коли варират от около $1000 (че дори и по-малко понякога) до 10-15 хиляди долара. Има доста начини за търсене на такава кола – по-малки дилъри на употребявани коли, разни безплатни вестничета с обяви за продажба на коли (обикновено ги оставят по щандовете за безплатна литература в супермаркетите или по-големите магазини), списания по няколко долара с още обяви, местният ежедневен вестник, онлайн, обикаляне по къщите (аз съм купувал така поне една от старите ни коли – доста хора слагат ненужната им вече употребявана кола пред къщи, лепват и една табела “For Sale” с телефонен номер и чакат някой да звънне). Най-добре ще е ако някой механик или човек, който наистина разбира от коли, да я погледне преди да финализирате покупката, защото само дилърите дават понякога някаква минимална гаранция за употребявана кола. Купите ли на частно, почти никога няма да вземете колата с гаранция (има си изключения на това правило, така че питайте :-)). Ревюта за всички модели и години коли можете да търсите или на Kelley Blue Book или на Edmunds. От тези сайтове ще можете да се ориентирате каква цена можете да очаквате да платите за даден автомобил. Като генерално правило старите американски коли се считат за по-ненадеждни и по-скъпи за поддръжка от старите японски коли, но това рефлектира и в цената (американските са доста по-евтини), а и тук си има изключения – първата ми кола тук беше японска и беше доста строшена… явно зависи и кои са били предишните собственици и как са се отнасяли с автомобила. Обикновено при покупката на кола не можете да платите кеш – трябва да имате сертифициран чек от банка.
  2. Регистрация – ако сте купили колата от дилър, обикновено той/тя се занимава с регистрацията. Ако дилърът е по-малък и не се занимава с това или ако колата е купена от частник, отговорността за регистрацията е ваша. В Ню Йорк процедурата е следната:
    • Документ – за прехвърлянето на собствеността върху автомобила не ви трябва нотариус, както е в България. Предишният собственик трябва да ви връчи документа за собственост (title). Задната страница е формуляр за прехвърляне на собствеността на друг. Там трябва да фигурира вашето име, цената на сделката и подписът на собственика. С този документ отивате до някой DMV офис и попълвате формуляр за регистрация на МПС.
    • Застраховка – за успешна регистрация трябва да си носите хартиените форми за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за колата. Вижте следващата точка за повече детайли.
    • Преглед – в DMV ще ви искат да декларирате, че колата е преминала технически преглед преди не повече от десет дена, и че е годна за движение.
    • Данъци – при всяка транзакция по смяна на собственост на автомобил дължите данък оборот на щата. Процентът на данъка е различен за всяка община (за нашата е 8.25%). За това сумата на сделката трябва да фигурира в документите. Данъкът е дължим в момента на регистрация на автомобила. Ако автомобилът ви е подарен, има отделна декларация за това и данъкът е нула.
    • Такса – ще трябва да платите такса за регистрация на колата и за номерата. Регистрацията в нашия щат важи 2 години – след това трябва да се поднови. Таксата за регистрация е в зависимост от теглото на автомобила.
    • Номера и стикер – след като ви приемат молбата и си платите, ви дават табелите с номерата и документът за временна регистрация. Истинската регистрация идва по пощата от Олбъни след няколко дена. Състои се от две части – едно малко картонче, което трябва да носите винаги в колата, и един стикер, който се залепя в долния ляв ъгъл на предното стъкло. На него с големи цифри и букви са записани месеца и годината на изтичане на текущата регистрация. Има и малко допълнителна информация за колата, както и 3D бар-код с данните за регистрацията (обикновено се използва, като ви напишат фиш за неправилно паркиране – минава полицаят по колите, пише фишове и им сканира регистрациите, така че всичко веднага влиза в базата данни на полицията).
    • Монтаж – като свършите в DMV, трябва да си залепите стикера с временната регистрация на стъклото (обикновено с тиксо, че след няколко дена/седмици ще трябва да го сменяте с постоянния) и да си монтирате табелите с номерата с най-обикновени винтове. И след това можете да си карате колата!
    • Повече информация можете да намерите тук.
  3. Застраховка – всеки автомобил с номера задължително трябва да има поне застраховка “Гражданска отговорност”. Каското е много по избор (и аз лично не го препоръчвам за по-стари коли). DMV няма да ви регистрира колата без да имате доказателство, че сте сключили такава застраховка. Срокът й е или 6 месеца, или 12. Изборът на застрахователи е голям – можете да идете при някоя местна застрахователна фирма (които в повечето случаи са агенти на някоя от големите национални застрахователни компании) – този вариант е най-добър, ако искате да говорите с жив човек, но обикновено е малко по-скъп. Можете да сключите и застраховка онлайн – фирми, за които се сещам в момента, са Progressive или Geico. Предимството е че може да видите колко ще ви струва застраховката преди да си я купите, както и как би се променила вноската ако си играете с някои от параметрите. След сключване на застраховката трябва да получите едни хартиени формулярчета, напечатани от фирмата, които са доказателство за застраховката. Може да дойдат по пощата, но в DMV приемат и факс копия при регистрация. Тези карти трябва постоянно да са в колата, защото ако ви спрат, това е едното от трите неща, за които полицаят ви пита (книжка, регистрация и застраховка). Ако застраховката ви изтече и не я подновите, трябва веднага да си свалите номерата и да ги върнете в DMV. Застрахователите пращат данни за прекратени застраховки в полицията и ако ви засекат, че не сте си върнали номерата навреме, има последствия, и то не от най-приятните.
  4. Ежегоден технически преглед – всички автомобили в Ню Йорк трябва да минават технически преглед всяка година. Проверяват се най-вече светлини и спирачки, но и доста други по-дребни детайли. Видимото доказателство за това е друг стикер, който ви давата след успешно минаване на прегледа, и който трябва да си залепите на предното стъкло до стикера за регистрация. Има глоба за каране на кола с изтекъл стикер за преглед.
  5. Ремонти – имайте предвид, че цените за авторемонти в САЩ са доста солени. Но май ще пусна друга тема.

Това е. Успешно шофиране!


Списък на всички постинги, свързани с тази тема, можете да намерите тук.

3 thoughts

  1. Много е хубаво че си побликувал това за колата , ще ми бъде доста от полза.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *