School district

Училищата в USA не са финансирани само от федералното и съответното щатско правителство. Има някакви субсидии, но те съставляват само част от годишния бюджет на дадено училище. Остатъкът се набира през училищния район (school district).

Този район обхваща територията на едно или няколко предградия. Ако градът е по-голям, има няколко училищни района. Всеки училищен район си има няколко училища – начални, средни и гимназии, за които отговаря. Може слабо да се оприличи на българските инспекторати. Но освен с образование се занимава и с финанси. Училищният район получава правото да налага училищен данък върху притежателите на недвижима собственост в населеното място. Този данък е отделно от градския и общинския данък и се използва само за нуждите на училищата. Размерът на данъка се определя от съвета на настоятелите на района и обикновено се предлага за гласуване от всички засегнати страни. И човек трябва да мисли… Кое е по-добре – да плаща малко по-високи данъци (които между другото са освободени от Данък общ доход), но да знае, че детето му учи в добро училище, или да предпочита ниски данъци и малко по-кофти образование. От това, което съм видял, увеличение на училищните данъци в рамките на 1-2% почти винаги бива гласувано. Явно повечето хора мислят за бъдещето си. Естествено винаги има опоненти (главно хора без деца), които протестират и викат, че те не трябвало да плащат за децата на съседите си и данъкът да станел задължителен само за хора с деца, но обикновено не им се обръща много внимание. Все пак и те си имат избор – ако не искат пряко да плащат училищен данък, може да се изнесат под наем.

И понеже тук всичко е свързано, системата работи така – в някое градче някой предприемчив и ориентиран към бъдещето училищен администратор намира малко пари от някъде, и прави местното училище малко по-добро. Статистиката почва да показва по-голяма успеваемост на учениците в него. Повече хора почват да се интересуват от това училище и понеже тук нямате избор в кое публично училище ще пратите детето си – това зависи от местожителството ви (а ако искате избор, винаги можете да го пратите в частно училище и да му плащате…), почват да купуват къщи в населеното място и да се преселват там. Това лека-полека почва да вдига цените на имотите и даже и ако училищният данък си стои с фиксиран процент, количеството събрани пари се увеличава всяка година. Повече пари се влагат в развитието на училищата, репутацията им расте, повече хора искат да се преселят да живеят в този училищен район, цените на имотите се увеличават… И така нататък. Кой точно училищен район покрива дадена къща (квартал) е важен избор при покупката на собствена къща в Америка. Но е добре като виждаш, че даже и данъците да са доста високи и количеството събирани пари да е доста голямо, ръководителят (superintendant) на даден училищен район не кара Майбах или Мерцедес, а всички тези пари отиват по предназначение. И стилът на добрия мениджър бива възнаграден.

Иначе парите, събрани от училищни данъци, заедно със субсидиите от съответния щат и федералното правителство, отиват главно за заплати, поддръжка на сградите, техника, безплатен транспорт за децата (school buses) и разни други такива съществени разходи. Системата е логична, има отчетност, обикновените хора имат някакъв [макар и минимален] контрол върху харчовете и точно за това ми харесва!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *