Платено образование

Една от основните разлики между Щатите и Европа е цената на висшето образование. Т.е. – в Щатите е почти винаги платено, а в Европа – безплатно. Наистина ли е така обаче?

Впечатленията ми за Европа са най-вече от Франция и малко от Англия. И естествено – България (макар че бях студент по средата на 90-те години на миналия век :-)). Говорим главно за “държавни” учебни заведения. Има и частни, но мисля че те са малко по-различни. Та: приемни изпити няма. Всеки може да се запише в първи курс и да изкара една година в учене. Но обикновено изпитите на края на първата година са много сериозни и който не ги издържи, няма право да продължи. Така че това служи като своеобразен приемен изпит, но след като доста от студентите са изкарали една година в университета на гърба на държавата. На всички ни е ясно, че безплатни неща не съществуват – някой отнякъде все трябва да плати, но това като че ли не се вижда толкова когато държавата плаща… Поне от моята гледна точка когато не усещаш лично финансово натоварване, като че ли не ти пука толкова много за резултатите от това, което вършиш. Нали знаеш, че тъй или иначе продължаваш нагоре. Да, има изпити, но както помня от България, винаги се намират начини да се вземат. Чудя се още и как университетите ще са по-престижни и по непрестижни когато го няма точно пазарния елемент. Да, във Франция има няколко университета, които са национално известни с това, че почти не можеш да напреднеш в кариерата си или в политиката ако не си завършил един от тях, но там се влиза доста трудно. Как е по другите страни из Европа?

В Щатите се плаща учебна такса в почти всички университети. Варира от около $1000 на семестър (в някой Community College, ако си резидент на съответната община и плащаш данъци в нея) до над $10-20,000 на семестър в някой от по-престижните и реномирани университети. За това тук слушам как родители на едномесечни бебета обсъждат какъв фонд ще отворят за висшето образование на отрочетата си :-). Иначе има студентски заеми, а има и доста стипендии. Но за тях трябва да се работи и да се напъваш доста. И да показваш резултати. Когато бях студент в Щатите, имах стипендия – teaching assistantship. Трябваше да водя упражнения на undergraduate students, да проверявам домашни, да помагам на лектора при провеждането на контролни и изпити… И на всичкото отгоре успехът ми не трябваше да пада под B (което е равносилно на български успех “много добър (5)”), че това автоматически водеше до спиране на стипендията. Ама понеже съществуват определен брой такива стипендии и доста повече студенти, които се борят за тях, трябва постоянно да си в конкуренция с другите ти колеги около теб и все да си поддържаш нивото. Още от университета се подготвяш за конкуренцията в корпоративния живот. За това студентският живот в USA (особено за graduate студенти – учещи за магистратура или докторантура) е много по-различен от това, което помня от България. Трябва да ходиш на лекции и упражнения, всяка седмица всеки преподавател дава нетривиални домашни или проекти, ако имаш стипендия трябва да работиш поне двайсетина часа за нея, академичният ти съветник (професор) те ръчка да работиш по научни изследвания… И на всичкото отгоре дължиш пари на университета за всичкото това. Та като си студент, това е свързано главно с учене и работа, а не с губене на време.

За себе си се радвам, че си изкарах магистратурата във ВМЕИ – Пловдив, и после дойдох да уча тук. Така хванах по малко и от двете системи.

2 thoughts

  1. Българското висше образование в момента е в една огромна “черна дупка” – няма нищо общо с това от 90-те години. Имам това впечатлени поради факта, че имах неблагоразумието да се заема с дисертация в България (ако сте пред подобна дилема – НЕ ГО П АВЕТЕ). Цялото образование представлява една неспирна битка с администратори и счетоводители – мога да напиша книга с около 200 страници за това. Студентите, които учат бакалаварска степен влизат в 80% от случайте незнайно защо за диплома – опитвал съм се да ги убеждавам, че ако нямат знания дипломата няма да им свърши работа но почти безполезно. Магистратурите са 1-3 години след завършване на бакалавър и предимно служат, за да се отчетат допълнителни часове на професорите, които искат да изкарат по-голяма надница. Така и не разбирам какъв им е смисъла на магистратурите в сегашния им вид (водил съм упражнения и лекции в ПУ и ТУ-София). За докторантските програми се иска
    или да си включен в някоя международна програма или да си плащаш неоправдано според мен не само такса за обучението но и такса ВАК (Висша атестационна комисия), което се състои от професори и академици на над 70 години почти, незнаещи за какво става дума в съвремените технологии и незнайно за мен съществуващи като “орган” от 50те-60те години на социалистическия реализъм. Абсолютно безполезно нещо, единствената му работа е да ти бави колкото се може повече защитата, за да внесеш колкото се може повече пари в неговите каси. Иначе процеса на обучение за “доктор” е също пародиен, няма никаква материална база, няма хора компетентни, които да могат да те насочт (почти всички които познавах за извън БГ), правиш си всичко САМ. Ако нямаш познати из тия среди няма и да знаеш какво точно да направиш и ще се луташ в неизвестността с години наред. Ами това е впечтлението ми за образователната система в БГ в момента. Впечтление получено от много пряг досег с нея.

  2. Сащо, това което описваш е, меко казано, ужасно :(.
    Както един форумец от СЕГА пише: уши се, руши се, руши се…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *