Уважение и търпимост

Днес вечерта след работа ходихме с Ник до магазина да накупим някои неща за в къщи. Отидохме само двамата, че да свършим по-бързо. Напълнихме количката с каквото ни трябваше и се наредихме на една от опашките пред касите. Падна ни се една доста възрастна дама за касиерка. Пред нас имаше двама клиента. Гледах я как бавно вдигаше всеки един предмет от лентата, обръщаше го наляво-надясно, за да го разгледа и види къде точно е бар кода, след това го сканираше и доста бавно и внимателно го нареждаше в найлоновата торбичка (именно ‘нареждаше’, а не ‘хвърляше’). Като се има предвид, че и двамата пред нас имаха по около 30-40 неща, отне ни малко време, докато касиерката докара до нас. На касата естествено се позаформи опашка. Но какво забелязах, като се поогледах наоколо – всички си чакахме мирно и кротко, нямаше гневни подвиквания, критики и оплаквания, нито жлъчни подмятания или разговори между клиентите за скоростта на касиерката.
Тя явно беше нова – личи си по начина по който по-изпечените и тренирани касиерки взимат нещо от лентата, сканират го и го пъхват в торбичката с едно движение…
На една жена май и писна, избута си количката встрани и отиде да си пробва късмета на съседната опашка, но и дума не продума като се премести. Признавам си честно – и на мен по едно време малко съклетно ми стана да гледам касиерката, но си изчаках реда.

Та после малко се позамислих в колата на път за в къщи. А и от няколко седмици ме глождят разсъждения по въпроса за уважението към срещния – нещо, което поне на мен винаги ми е липсвало в България. От малък съм бил възпитан в търпимост към околните, и много съм очаквал да видя подобно поведение и от останалите, особено след като ме виждат мен да го практикувам. Но уви – ядец! Там като че ли става обратното – като те видят някои хора колко можеш да търпиш, хептен ти се качват на главата. Всички ние живеем в същото общество и не можем да избягаме от него, така че е добре за всички нас да се държим с уважение един към друг. Ама не става. И “ако не си съгласен с мнението ми по въпроса Х, не виждам как може да сме приятели” е разпространено отношение. Та нали точно затова човек има приятели – да си имаме някои общи интереси, както и доста различни мнения и отношения, но да ни е добре като сме заедно. Където и да се намираме. Затова моята гледна точка е че няма значение къде живея – съвременните технологии ни помагат много да сме във връзка със стари и нови приятели навсякъде по земното кълбо. Това е шанс, който ни е даден!

Миналата седмица ходихме на обяд с едни колеги – четирима човека с четири различни мнения по въпроса. А въпросът беше “Кое е по-добро за едно младо семейство – да си имат деца или домашни любимци”. За някои от вас отговорът ще е очеваден. За мен е също! Но това не ме накара да престана да уважавам колежката си, която обясни защо точно тя и съпругът й не искат да имат деца и вместо това се наслаждават на компанията на двете си кучета… Това предпочитат хората, това вършат и това си и казват. И като си споделихме мненията, после пак продължихме да работим заедно.

Така че равносметката (поне за мен) е – всички сме създадени различни, но щем-не щем живеем заедно ;-). И ако проявяваме малко повече уважение към срещния и имаме малко повече търпимост към хората, различни от нас (или определени черти от личността им), ще е по-добре за всички. Но тези неща тръгват от теб и мен, не идват от никое правителство. Просто следващия път, като почнеш да се дразниш вътрешно от нещо, помисли за минутка и остави раздразнението да си отиде. И ще направиш разлика в нечий живот.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *