За разликите в заплащането – втора част

След като вече знаем основните термини и положения, можем да погледнем болния за доста българи въпрос – защо в България заплатите са генерално толкова по-ниски (в цифрово изражение) от Западна Европа, да не говорим за USA.

Да започнем с генераторите на доход:

  1. Заплатата е пряко отражение на производителността на труда, вложен в дадена стока или услуга.
  2. Доколкото знам, в доста български фирми изискванията за постоянно повишаване на производителността на труда, съкращаване на производствените разходи и развитие на персонала все още не са издигнати в култ. Чувам за хора, които са изкарали по 20-30 години в същото [бивше или настоящо] държавно предприятие на една и съща длъжност. Нещата се вършат по един и същи начин. Работникът не е пряко заинтересуван да работи по разрешаването на който и да е от горепосочените проблеми, защото от негова гледна точка това няма да рефлектира обратно върху позицията му в компанията или трудовото му възнаграждение. Нека да сравняваме две хипотетични фирми – А и Б. И двете фирми трябва да похарчат по $40,000 за закупуване на суровини и енергия, необходими за производството на 10,000 единици изделие. Но в следствие на направените инвестиции (на стойност $30,000) от фирмата А, технологичното време за производство на едно изделие е 5 минути. Фирмата Б си е спестила тази инвестиция и при нея технологичното време е 20 минути. За да опростим примера, нека да приемем, че крайната цена на готовото изделие е фиксирана на $15, фирмената печалба е не повече от 15%, данъците са 20% и че срокът за производство на 10,000 изделия е фиксиран на 2 седмици (10 работни дни). От гледна точка на персонала – съотношението мениджмънт-работници е грубо 1:10, а за заплащането им е 2:1. Какво излиза:

    • Фирма А – един работник може да произведе 12 изделия на час, 96 на ден и 960 за двете седмици срок. Значи на фирма А ще са й необходими (10.42) 11 работника за да се изпълни условието на задачата. Финансите са: приходи = $150,000; данъци = $30,000; печалба = $22,500; първоначални разходи = $70,000. Като направим аритметиката, остават $27,500 за заплати на работниците и ръководния състав. Имаме много грубо един ръководител и 11 работника. Това прави $4,230 за ръководителя и $2,115 за работника, преди данъци и удръжки. И понеже това е за двуседмичен период, резултатната месечна заплата е $8,460 за ръководен кадър и $4,230 за работник.
    • Фирма Б – един работник може да произведе 3 изделия на час, 24 на ден и 240 за двете седмици срок. Значи на фирма Б ще са й необходими (41.67) 42 работника за да се изпълни условието на задачата. Финансите са: приходи = $150,000; данъци = $30,000; печалба = $22,500; първоначални разходи = $40,000. Като направим аритметиката, остават $57,500 за заплати на работниците и ръководния състав. Имаме много грубо четири ръководителя и 42 работника. Това прави $2,300 за ръководителя и $1,150 за работника, преди данъци и удръжки. И понеже това е за двуседмичен период, резултатната месечна заплата е $4,600 за ръководен кадър и $2,300 за работник. Или близо два пъти по-малко!

    Горните цифри както винаги са мое творение. Но мисля, че примерът е добър. Можете да си играете с всички други цифри от примера и да видите как това би рефлектирало върху заплатите на работещите в съответната фирма. И става логично защо американските фирми са издигнали стремежа към непрекъснато подобрение на процесите в тях в култ… Защото това рефлектира върху печалбата, а и върху заплатите на работещите в тях. Не е нормално когато болшинството работници в дадена компания само седят и чакат да стане 17:30, че да си тръгнат, заплатите им да са високи. Поне не в пазарна икономика, където преди да се платят дадени пари, те трябва да са дошли отнякъде. И когато някой работник в някой отдел направи дадена грешка, която рефлектира върху крайния резултат от производствения процес, ръководният състав трябва да се порови да открие причините за нея, да измисли лек и да разпространи информацията за това в останалата част от компанията. Това спестява неприятности за бъдещето. Никой не е застрахован против правене на грешки, но който ги повтаря постоянно, изхвърча.

  3. Заплатата зависи от свободната парична маса в даден пазар.
  4. В примера от точка 1 сме фиксирали крайната цена на изделието и за двете фирми. Но при определянето на цената трябва да имаме предвид и каква цена може да се поеме от пазара. За това цените са различни в различни пазари – примерно масата купувачи в USA сигурно ще се муси на най-обикновени всекидневни обувки с цена над $40-50, докато такива в Европа не се намират лесно за под 80 евро, доколкото съм чувал. Когато потребителите в даден пазар имат повече излишни пари, могат да си позволят да похарчат малко повече от тях и съответно производителите могат да слагат по-високи цени за изделията си, което им гарантира по-висока фирмена печалба, както и по-високи заплати на работещите в тях, които пък на свой ред са и потребители, и така спиралата се развърта… Разликите в пазарните области са огромни – например София-Ямбол или Ню Йорк – Видин, да речем. В момента работещите в София взимат доста по-голями заплати от хората по други краища на България, та съответно могат и да си позволят повече неща, и затова софийската икономика се развива и градът продължава да привлича повече хора. И цените също могат да бъдат малко по-високи.

  5. Стойността на заплатата се определя от това какво може да се купи с нея.
  6. Това е в непосредствена връзка с горната точка. Едно време имах остри дискусии с познати хора в България за това, че може паричното изражение на американската ми заплата да е доста по-високо от българска такава, но съответно и разходите ми са много по-голями. (Казвам “имах”, защото по лични наблюдения цените на много стоки в България вече са по-високи от аналозите им в Америка.) Има публикувани данни за стоково изражение на заплатите на различни места по света. Цифрата на получаваните пари, извадена от контест (какво точно може да се купи с тези пари), не е съвършено точно мерило за стойността на заплатата.

  7. Заплатата трябва да упражнява обратна връзка към спечелващия я работник.
  8. Труден превод на това, което бих могъл да кажа по-лесно на английски :-(. Но заплатата трябва освен всичко да е и гъвкав инструмент, с който може да се оказва влияние на работниците. Работиш добре – очакваш повишение на ежегодната равносметка за производителността на отделните работници. Не работиш добре, а си чешеш носа – ами трябва да ти намалят заплатата. “Ама няма да мога да си платя сметките” – затова да си работил съвестно и почтено като е било времето за това. Когато шефовете си правят оглушки и гък не споменават за повишения – работниците пък почват да се потриват и да работят без желание, което афектира крайния резултат.

Очаквайте:

Трета част – заплати в сферата на потребители на инвестиции.

Четвърта част – моите очаквания за българските заплати в близкото бъдеще.

2 thoughts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *