Промяната

Ходихме на гости у едни приятели българи тази вечер. Децата си играят заедно, а ние в другата стая на лаф-мохабет :-). И от дума на дума се заговорихме за нещо, за което се бях замислил и аз преди няколко дена…

Като си бяхме в България лятото, се поразговорих с няколко от старите съученици на срещата на Е курс. С някои от тях не се бяхме виждали от завършването ни, т.е. от 15 години. И всеки беше любопитен да разбере с какво точно се занимават другите, как живеят и прочее. Това, което ми направи впечатление, беше че доста често след първите няколко минути разговор, хората ми казваха “Променил си се доста”. Обикновено тези заключения ме хващат неподготвен, защото когато виждаме нещо всеки ден и то се променя, но бавничко, пропускаме да видим промяната. Пример – децата. Вече почти не си спомням как точни живеехме когато те бяха бебета. Трябва да си пусна някоя стара касета или да гледам снимки от оне
зи години, че да мога да оценя разликата. Или просто да ги заведем до България и роднините да ни кажат колко са се променили момчетата. Та аз затова обикновено си мисля, че не съм се променил чак толкова много. Тя промяната в нас е неизбежна, но ние я виждаме по-трудно. Аз все си мисля, че не съм променил фундаменталните си възгледи чак толкова много. Просто много от тях не вирееха в България. И преди винаги съм искал като трябва да свърша дейността Х да не трябва непременно да познавам някой, който да ми окаже съдействие. Исках сам да си свърша всичко и да си нося отговорността. Ама поне преди десетина години беше много трудно да се вършат нещата по този начин. Сега е пак същото за някои дейности.

А това ми е и другия пример за наблюдения върху промяната – ходенето до България. Обикновено е по веднъж на 1 или 2 години. И за мое най-голямо съжаление не мога все още да кажа, че има някаква огромна промяна от едно време. Да, много неща са се променили и определено се забелязват. Но някои неща в милата ни Родина си седят все същите. Неслучайно брат ми много често ми вика “Абе ти не се ли почувства все едно че никога не си живял в чужбина на третия ден след връщането ни в БГ?” И наистина, първите две връщания се чувствах точно по този начин. След това обаче почнах да не се чувствам така – явно съм се променил и аз.

Та за какво ми беше думата – всички се променяме с времето. Но все се надяваме да е за добро. Скоро възстанових връзка с едни стари-стари познати… И сега като че ли пак се запознаваме – минаха много години. Всичко става много по-лесно обаче ако приемаме промяната, а не бягаме от нея и не гледаме само назад в миналото си. Добре е да се учим от него, но и да гледаме напред. И когато нещо в нас или около нас трябва да се промени, да гледаме от добрата му страна.

Иначе животът става скучен!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *