Halloween

Днес се празнува Хелоуин. През уикенда се поразрових малко да видя какво ще открия за корените на празника, че бях чувал това-онова. Оказа се, че съм чул вярно – това фактически е келтската нова година, Самейн. (Ако ви се чете хубава и доста правдоподобна художествена книга за келтските години в Британия, погледнете трилогията “Сказание за Артур” на Бърнард Корнуел – но отсега ви предупреждавам, че няма нищо общо с романтични легенди за Рицарите на Кръглата маса (и може би и затова доста ми хареса)). Но в днешния си вид всичко е доста комерсиализирано. Не че много ми пука за този празник, но това беше повод днес работния ни ден да е малко по-кратък. Фирмата беше обявила че всички желаещи могат да си поканят децата да обикалят из офиса и да ‘изнудват’ колегите за лакомства :-). Не че нямаме работа, но това се случва по веднъж в годината. Май дойдоха към 30 деца – всичките костюмирани, даже и най-малките. Голям смях беше. Следващите две седмици ще ни писне от шоколади в офиса, че всички се бяхме запасили с доста солидни количества и естествено повечето ни остана. Аз бях посетен от Бо и децата и по едно време в кюбикъла ми имаше 4 човека… Тази година успях да си спася архитектурните чертежи на един софтуер на бялата ми дъска – начертах една рамка в празния ъгъл и казах на децата да си рисуват само там… че миналата година ми изтриха една схема преди да ги забележа. Но този път нямаше жертви :-). Тръгнахме си в 5, че офисът вече беше почти пуст… Отидохме да се почерпим на един бюфет, че имахме купони за децата – влязоха без пари. После както винаги трябваше да идем малко да се поразходим след вечеря и като се замислихме, решихме да прескочим до водопада – и без друго бюфетът беше в Niagara Falls. Отдавна не бяхме ходили на водопада по тъмно – може би от 5 години. Можахме да си оставим колата на паркинга на Козия остров. Почти нямаше други хора по осветените алеи – само от време на време по някоя прегърната двойка и дежурният парков полицай с колата си. Първо слязохме до американския водопад. Не ставаше много за снимки, че от канадска страна пускат едни силни цветни прожектори да осветяват водата, и като си там бият баш в очичките. После отидохме и до канадския водопад… Там все едно валеше – бая вода от пръските се сипеше, че духаше малко вятър. За първи път откакто живеем тук видях водопада без никакви хора – все едно си е наш :-). То било хубаво така. Като отиде човек през някой летен ден пак си е много красиво, ама е пълно с хора. Но ние поне живеем наблизо и можем да идваме когато ни хрумне – както и тази вечер :-). Прибрахме се към 8 вкъщи – тълпите от деца, обикалящи квартала в търсене на шоколади, вече бяха минали :-). Ама май бяха тръгнали тийнейджърите вече. Но ако не си светнал лампата пред входната врата, никой няма да дойде да те тормози.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *