“Спечелих зелена карта”: Образование

Продължавам с образованието, защото поне според мен това е едно от много важните неща тук в Америка.

Обикновено за хората, спечелили зелена карта от лотарията, е малко по-трудно да плануват живота си е по-далечно бъдеще. За лотарията се кандидатства през октомври-ноември, печелившите личности (и номерата им) стават ясни между април и юли на другата година, номерата почват да излизат през октомври, а визите свършват към март месец на по-следващата година май (има си статистика за това, но аз хич не се консултирах, а си изсмуках някои от тези дати от пръстите). Така че човек има в най-добрия случай към 10-12 месеца да свикне с мисълта за заминаване, но нищо не е много сигурно докато не мине интервюто в посолството. От тази дата ще ви дадат 6 месеца, в рамките на които трябва да се пристигне в Щатите. Та мисълта ми беше, че лотарията не пита къде точно се намирате в живота си – ако спечелите, трябва да се решите сравнително бързичко да заминете. И ако човек следва в момента в някой от българските университети, става една…

Човек без образование в Америка не е много ценен в над 80% от случаите. Много хора идват с карта от лотарията и след като се поблъскат малко на ниски заплати, или почват частен бизнес (най-често асоцииран с каране на камион) или се “прежалват” и почват да учат в американски университет или колеж. Това им дава все някакъв по-равен старт в борбата за по-свясна работа. Изобщо не е лесно, особено ако човек е малко понапреднал във възраст. Образованието изисква пари (тук няма безплатни курсове на обучение), а и много време. Повечето университети и колежи тук работят по система, която е доста далеч от българската (по-леко време през семестъра и един месец чанч през сесията). Тук почти всяка седмица дават домашни работи на студентите (и обикновено задачите са далеч от тривиални), да не говорим за проекти, mid-term exams (изпити по средата на срока) и най-накрая final exams. Всеки преподавател сам определя от какво точно се определя крайната оценка за курса, като това се обявява в началото на семестъра и човек си прави сметката. И обикновено студентите са доста натоварени и през самия семестър. Така че ако трябва да се работи на пълен ден и вечерта да се ходи на училище, като се подготвят ежеседмични домашни и проекти – почва малко да тежи и времето да не достига. Да не говорим, че на всичкото отгоре и пари трябва да се плащат. За това трябва с жалост да споделя, че доста хора, с които съм говорил тук на тази тема, въобще не искат да започнат и да мислят за учене. Доволни са с работата си или с частния си бизнес и въобще не се замислят за обучение и развитие. Фактът, че можете да покажете поне някакъв документ (даже не и диплома) от американски университет или даже колеж отваря доста повече врати. Аз съм говорил с хората, които ме интервюираха при започването на стажа ми във VTG – беше ми интересно какво влияние върху решението им да ме наемат е оказал фактът, че тогава бях студент в US университет. Единият от тях ми каза в прав текст “Ами много голямо, щото аз иначе откъде да знам какво точно си учил в тази България”. В интерес на истината, повечето неща, които използвам на работата, съм ги научил в МЕИ-Пловдив, ама ходи го убеждавай в началото като не те познава. Така че даже и някакво двугодишно Associate Degree от местен колеж, включително от Community College, помага доста и си заслужава времето и парите – все пак това е инвестиция в нашето собствено бъдеще.

Повечето големи корпорации предлагат допълнителен бонус на служителите си – да им поемат част от разходите (до 100%), ако те решат да се върнат в университета и да изкарат някаква степен. Добре е и това да се има предвид, но в контекста на тази статия не е чак толкова полезно, защото ще сме в кръга “Искам фирмата ми да ми плати образованието, ама понеже нямам никакво, не мога да си намеря свясна работа в свясна фирма, която да ми плати”. Така че пак опира до нас. Затова е и добър вариант ако човек е бил активен студент в България преди да замине, да се опита да се прехвърли в някой американски университет. Ако сте завършили бакалавърска степен в България и можете да покажете/убедите американците, че сте бил в челото на випуска и ако искате да учите за магистърска степен, тук се намират и стипендии, но не е лесно, а и доста ще трябва да работите за тях. Но стипендии за учене за бакалавър почти няма за чужденци.

В заключение – мислете и планувайте да инвестирате в образование в Америка, защото без него не е лесно да се развива човек.

Списък на всички постинги, свързани с тази тема, можете да намерите тук.

6 thoughts

  1. Много се радвам за тоя постинг защото мога да те питам нещо в контекста на тази тема? Имаш ли информация как стоят нещата с post-docs в USA. Сега събирам такова инфо, че ще ми трабва скоро за по-нататък. Аз съм проучил някои източници, но все пак е добре колкото мога повече информация да събера 🙂

  2. @Сашо: За пост-док нямам прекалено много информация засега, но познавам един българин, който дойде преди няколко години тук точно за пост-док програма, но по биология. Май ще се виждаме доста скоро, ще го разпитам и ще напиша малко в блога. Дано ти помогне. Успех!

  3. Поздравления за хубавия сайт 🙂
    На 100% съм съгласен с теб че трябва образование.Не само в САЩ, но и в западна европа е много важен фактор.
    Исках да те попитам, имам завършена бакалавърска степен в български университет специалност Маркетинг.И в същия университет магистратура Политически науки.Ще мога ли да запиша МВА или МВМ в САЩ или ще искат да почна от бакалавърска степен ?!?
    Разбира се ако си плащам образованието, не говорим за степендий.И друго да питам признават ли дипломи от UK и Швейцария или само USA и Canada важат в САЩ.
    Поздрави и успехи :-)))

  4. @Simeon: Аз дойдох с диплома за магистърска степен от МЕИ. В самото начало започнах да уча в Ph.D. програма, като американският ми университет ми призна магистърът от България. Мисля, че ти би могъл да почнеш да учиш директно за МВА.
    В САЩ има няколко фирми, които приравняват дипломи, т.е. срещу [да речем] $110 ти дават документ на каква американска диплома отговаря твоята чужбинска. (Имам някъде координатите на фирмата, която направи това за мен. Ако те интересува, ще ти ги пратя.) Дипломите се признават формално, но тежестта, която носят, се определя и от доста други фактори.
    Ако имаш още въпроси, питай – ще отговоря каквото знам.
    Успех!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *