Даване и вземане

Представете си следния хипотетичен сценарий. Спечелвате зелена карта от лотарията. Минавате всички процедури и интервюта, като сте похарчили пари и време за тях. И близките ви приятели почват да ви подпитват “Абе какво ще ти дадат на теб в тази Америка? Някой ще ти даде ли кола или пари? Или просто работа или къща? И като никого не познаваш, как ще се уредиш?” Вие поглеждате с учудване и отговаряте “Ами никой нищо не мисля че ще ми сервира наготово там.” И обикновено тогава се почват едни от рода на “Абе я си стой тука, виж кво е хубаво. Какво ще правиш толкова надалеч като няма гювеч?”

Драги ми господа и дами увещатели, аз лично гювеч не искам. Не искам все да чакам нещо наготово или да трябва да търся да чакам някого. Искам единствено разнопоставеност и шанс да покажа какво знам и мога без да трябва да съм племенник на директора на предприятието. Явно този социализъм толкова ни е объркал народопсихологията, че дори и млади хора, които даже не са и виждали лицето на социализма, сега мислят точно по този начин. Все някой трябва да дойде нещо да докара или да ни оправи с магическа пръчица. Колко ли хора бленуват че като влезе България в Европейския Съюз, заплатите още на следващия ден ще скочат и от 200 лева ще станат на 2000 евро? Ама пак за същото количество работа като средна стойност.

Обществото се развива от пробивни хора. Хора, които са готови да рискуват, ама да вървят напред. А не свити в това, което вече имат, само да се притесняват да не изгубят него. С мислене на дребно доникъде не се стига. Не го ли виждаме вече толкова години поред? Когато преди време един познат си заложи апартамента, за да вземе кредит за развитието на бизнеса си, доста от общите ни познати взеха да мълвят “Ама този човек не го ли е страх че може да си загуби апартамента?”… Страх не страх, бизнесът му потръгна добре. Добрата печалба оправдава риска. И колкото по-голям риск поемаме, толкова по-голяма печалба можем да очакваме. Но и съответно по-голяма загуба в случай че нещата на потръгнат и се сгромолясат. Че от по-високо повече боли като паднеш. Не може само да се свиваме и да си кютим и да очакваме нещо да ни падне от небето, че да се оправим. Преди доста време четох една хубава статия, която риторично питаше за колко ли години ще се оправи България ако я поизчистим от българите и я населим с някакви други хора… Не че имам нещо против българите, щото и аз съм такъв. Но с очакване само да взимаме нищо няма да постигнем. Трябва да почнем и да даваме. Пари, време, идеали. Един човек около нас да убедим в по-доброто бъдеще, пак е нещо. Защото и той ще почне да заразява хората около себе си с този оптимизъм. И утрешният ден ще е малко по-ведър.

Даде ли нещо на някого днес??

One thought

  1. Да. Това, което може да ти “даде” една цивилизована държава е перспективи и възможност за реализация във всеки аспект от живота. Честно казано предпочитам това “даване” пред “сигурността”, която много хора си мислят, че постигат в БГ. Проблемът е много болен и може да се говори много по него.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *