Наистина ли искаме да сме свободни?

Няма да скрия, че настоящето писание се вдъхнови от един постинг на Дончо. Да, онзи за сектантката и свободата на словото в България. А и от други мои наблюдения за това как българите по принцип приемаме неща, които са доста по-различни от заобикалящия ни свят, с който сме свикнали.

Още преди много години бях чул за един съсед от махалата в града. Павел “Католика”. Защо му е такъв прякорът – “Ами щото е толкова различен от нас, че нямаше как да не му го лепнем.” А това беше още по комунистическо време, когато религията въобще не беше толкова разпространена. Свикнали сме си с някои неща явно. Както и може би с факта, че всички българи трябва да сме православни просто защото сме се родили в тази страна, а тя е традиционно православна. Никой не те пита дали си вярващ християнин, а просто ти лепват един етикет и ето ти на теб традиция и мнозинство. Не ме разбирайте погрешно – нямам абсолютно нищо против хората, които са избрали да изповядват православната вяра. Просто се замислям за общия знаменател и за свободата.

За мен свободата е да мога да живея живота си така както аз си избера без да преча на останалата част от обществото и без да се мешам в живота на съставляващите го единици. И съответно и аз да бъда оставен да мира и да не ми се пречи. Това е. Кратко, точно и ясно. Определено не ми харесва да съм заобиколен с някои от субектите в днешното общество, признавам си. Ама това не означава, че ще се боря за прокарването на закон с който да забраня съществуването им. Докато не ми се бъркат в живота по особено нахален и натрапчив начин има давам ‘свободно’. Особено в Америка свикнах да гледам хора, дошли откъде ли не, с какъв ли не цвят на кожата, акцент на английски и прочее. Нямам проблеми с това. Проблемите идват от незачитането на човека до теб, пък какъвто ще да му е външния вид. Не сме направени всички еднакви и за това не е скучно да живеем в този свят ;-). Но това означава, че е почти сигурно, че няма да можем да намерим хора, с които да сме 100% съгласни за всичко в живота. Но трябва да живеем заедно с тях. И то не само като им говорим зад гърба.

Апокрифните предания за т.нар. секти в България се носят с години наред. И покрай сухото гори суровото – пак поради нежелание да разберем кой какви мнения всъщност отстоява. Аз определено не съм изобщо съгласен с идеологията, изповядвана от Свидетелите на Йехова – за мен те са истинска секта. Ама има ли право германската студентка просто да заяви в какво вярва – ами да, нали точно това е прословутата свобода на словото. Би ли могла да проповядва възгледите си на работното си място – определено не. Ама защо фактът, че е такава каквато е, даже без показване на даден род поведение, да е повод за уволнение. Е, то нещата както винаги са позамазани, ама всекиму е ясно какво всъщност е станало (виж преводните бележки при Григор). Подобни неща би следвало да се уредят със закон в България – никой няма право да дискриминира други хора на база пол, възраст, цвят на кожа, практикувана религия или липса на такава. Но когато някой вземе по нахален и принудителен начин да си проповядва личните възгледи на работното място – предупреждение, дисциплиниране, уволнение. Толкова е просто. По едно време работех с един хомосексуалист, за когото изобщо не знаех че е такъв. Каза ми чак като станахме малко по-близки приятели. Аз му казах моето мнение по въпроса, той не се съгласи и всичко приключи. Но пак си останахме колеги и приятели. От време на време колегата индиец ме учудва с въпроси за Рождество Христово и прочее – той е хиндуист, ама не го проповядва на всички в офиса. Просто сферите са разделени! И няма обидени или подплашени хора.

А за хората, които си мислят, че като забраним сектите, ще опазим децата си от подобни влияния – ами не е вярно. Обикновено ние хората много си падаме по забранени неща. Я преди двайсетина години колко неща бяха официално забранени, ама пак се срещаха. И то доста честичко. Така че за да сме истински свободни, трябва да се научим да имаме наша собствена преценка за света около нас. А не само да чакаме на държавата или някой друг да ни показват правилния път и все да ни пазят от самите нас.

5 thoughts

  1. Владо не си ли разбрал, че в България има закон за всичко :), нали имаме доста повече закони от САЩ. Имаме си “Закон за защита срещу дискриминацията” – много хубав, модерен закон. Въпроса е до колко се спазва.

  2. @Миро: То хубаво има закони, ама докато не се спазват от всички на практика, все едно че ги няма. Нали точно за това говорим :-). А не се спазват, щото малко хора се заемат да осъждат обекти, които вървят срещу закона.

  3. Моето мнение по подобни въпроси е че каквито и закони да има не се ли промени манталитета на хората в БГ няма да има никаква разлика. За такава промяна са нужни мноого години на целенасочена работа. За съжаление не виждам нито хора нито организации които да работят в тази насока, така че дали изобщо нещо ще се промени – незнам, по-вероятно – няма.

  4. Еваларката за постинга, Владо! И мерси за подкрепата.

    Все повече и повече си мисля, че H-1B е правилния път за мен… но все още не ми стиска (а и бройките са изчерпани) :)!

  5. Всеки има право на самоопределение и никой няма право да му се меси и да му “налива” акъл. Това важи както за религия, така и за народност, сексуална ориентация и каквото още се сетите. Това е моето скромно мнение. А, че в БГ всеки, който е “различен” е странен и трябва да бъде гонен – немисля, че е само тук. То това май си е в природата на човека. Аз съм съгласен напълно с Владо, т.е. готов съм да приема всекиго и всичко – стига да не ми пречи на мен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *