Шофиране обратно

Днес вечерта се прибрах от Ню Джързи. Цял ден си карахме с колегата както обикновено – обучение в приземния етаж. Вън продължаваше да вали – от няколко дена не беше спирало. Свършихме курса в около 4 без 15 и на бегом се изнесохме до колата. Бяхме си изнесли багажа от хотела още сутринта и от офиса заминахме директно за в къщи. Нямаше много трафик и сравнително бързо се качихме на I-80 и поехме на запад към къщи. Бяхме видяли картинка на Доплер радара за околността и не очаквахме че скоро ще спре да вали. Много е неприятно да се кара по магистрала в поток, който се движи с около 110-120 км/ч в силен дъжд и не много познат път. Човек не знае къде се образуват локви и къде колата би могла да поднесе. Гледахме да караме колкото можем по-дълго на дневна светлина и спряхме чак след 180 мили за бензин и да си купим някакви сандвичи за вечеря в колата, че хич не ни се спираше – и двамата искахме да си се прибираме в къщи. Дъждът спря на около 80 мили преди Бъфало. Бях забравил колко е приятно да се кара на луна без облаци – виждаш далеч напред, а не трябва да се взираш в кръга, осветяван от фаровете, или насила да натискаш газта, че да избягаш от камиона пред теб, който вдига валма от вода от земята и нищо не можеш да видиш. Но както почти винаги минахме 360-те мили за малко над 6 часа. Даже Бо не си беше легнала още и можахме да се видим. Но утре пак съм на работа :-(…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *