Командировка-обучение

От днес съм на няколкодневна командировка в Парсипани, Ню Джързи. Фирмата ме командирова от днес до четвъртък. Добре че децата са във ваканция днес и утре (поради Деня на Колумб)… Майка им ще трябва да ги заведе на училище само два дена и аз ще съм се прибрал. С мен има и един от по-младите колеги. Не можахме да си намерим директен полет до летище Нюарк – местата май бяха свършили. И вместо да сменяме самолети и да се бавим по летища, решихме да караме. Тръгнахме вчера следобяд към 3 и половина. Времето беше отвратително – един ситен ръмеж, който само ти замъглява предното стъкло и шофьорът само трябва да си играе с чистачките, че иначе почват да стържат. Даже и с едночасово спиране за вечеря и половинчасова пауза за кафе стигнахме в 10:30 вечерта. Не си заслужава да се влачи човек по самолетите за такова малко разстояние. Особено ако нещо не е в ред или отменят полета. Тогава се почва една… не е за разправяне.

Нашият шеф все ни разправяше колко хубав бил стейк-ресторантът в хотела. Решихме да го пробваме тази вечер с колегата. Даже ни пуснаха без резервация. Сервират едни дебели стекове… аз не съм им голям фен, но наистина месото беше много добре приготвено. Но и цените не са малки – вечеря за двама само с основни неща (стейк и гарнитура) е трицифрено число. Добре че сме командировани. Утре ще идем на някое по-нормално място – това беше доста upscale за моя вкус. Но поне го пробвахме и сега мога да държа контра на шефа :-).

Надявам се, че утре или вдругиден няма да сме толкова уморени като тази вечер и няма да вали, че да можем да прескочим след вечеря до Манхатън.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *