На кафе с Веси и Дончо

Да живеят технологиите.

Тази сутрин пихме кафе с Веси и Дончо. Няма значение, че ние с Бо сме на източното крайбрежие на САЩ, а те са в Западна Европа. Малко преди да седнем да пием кафе с жената, както обикновено правим в събота сутрин, хванах Дончо на чата. Пренесохме с Бо по един лаптоп на кухненската маса и хванахме по една чаша кафе. Дончо свърза и Веси и пихме заедно кафе на приятелска раздумка :-). Много добре става така – по не се усещат разстоянията, които ни делят.

Вечерта майка ми дойде в къщи да поседи с децата, а ние с Бо решихме да излезем малко. Беше малко хладничко, ама вместо да се забием пак някъде на закрито отидохме на водопада. Този път обаче не на самия водопад, а малко по на север… Първо спряхме на Whirlpool State Park, на около 2 мили след водопада. Там реката е издълбала канадския бряг и водата се върти като в огромна пералня. От канадската страна са пуснали един лифт точно над нея. Има една пътека по брега на реката, макар и на около петдесетина метра над нея, където се разходихме и се поснимахме малко. После отидохме до края на реката Ниагара – там, където се влива в езерото Онтарио. Торонто се виждаше супер на северния бряг на езерото – така като няма влага, видимостта е много добра. Слязохме долу до плажа. Вълните се плискаха по камъните на брега и ни напомняха лятото и Черно море. Макар че си беше хладничко, а тъмната вода и камъните на брега нямат нищо общо с пясъка в България. Тръгнахме си чак като взе да се смрачава.

Ще гледам скоро да сложа снимки…

One thought

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *