“Истории с КАТ” – сценарий за филм на ужасите

Действието се развива в България. Годината е 2005.

Главни герои: Петър, Ана, катаджии, шофьор на Пътна помощ

Лято. Дъжд. Магистралата от Пловдив за София плува във вода. Петър и Ана се прибират към Пловдив. Не карат с нормалната за българските магистрали скорост от 150 км/ч, а доста по-бавно – все пак пътната настилка е мокра от дъжда. Колата гълта километрите един по един. И внезапно, без много видима причина, поднася, завърта се, излиза от платното за движение и се удря в мантинелата. След още няколко подмятания се спира отстрани на пътя, все още на четирите си гуми. Ана е леко наранена от сблъсъка. Добре че е била с колан.

Обаждат се по ГСМ-а на КАТ и на Бърза помощ. Първо идва линейката, преглежда ги и им препоръчва да натоварят Ана и да я закарат в болницата в най-близкия град. Заминават. Идват и катаджиите и почват да пишат акт. След няколко минути Петър се приближава до тях.

Катаджия номер 1:
Айде сега момче да почерпиш.

Петър: Що??? Да не съм спечелил от тотото?

Катаджия номер 1: Щото вместо да пишем в акта, че не си се съобразил с пътните условия и си карал с несъобразена скорост и за това си катастрофирал, е излезнало животно тип “куче” и ти за да не го блъснеш, си кривнал и за това си се забил в мантинелата… Така че ще ти вземат по-малко точки и актът ще е по-малък.

Петър: Ама, господин полицай, вижте че на платното има 4 сантиметра вода, която не се оттича в канавката, а си тече по пътя. Не видяхте ли, че докато ми пишете акта, още пет коли катастрофираха тука?

Катаджия номер 1: Ще черпиш ли сега или да пиша че ти си виновен?

Петър: Абе човек, да не мислиш че в тоя момент ми пука за точките и глобата…

Междувременно е пристигнал камион на Пътна помощ. Катастрофиралата кола е натоварена, Петър се качва в кабината и тръгват към Пловдив. След половин час телефонът на шофьора на Пътна помощ звъни.

Шофьор (по телефона): Ало? Да. Да. Добре, ама…. Не може ли… И как… Ясно. Разбрах. До скоро.

Шофьор (към Петър): Пич, гледай сега. Полицаите бяха. Търсят си почерпката. Моля те като човек, дай ми
20 лева, че няма да ми повярват че нищо не си ми дал и ще си търсят парите от мен. Моля.

Петър: Ами заповядай. То е ясно, че не може да се отърве човек.

За съжаление, драги читателю, това не е само сценарий за фиктивен филм. Дойде ми вдъхновението да го напиша като чух истинската история, която един приятел ми разказа. Позволих си да променя имената на истинските герои и малко да поукрася лирически диалога… Но иначе случаят е истински.

Докога??

9 thoughts

  1. Докога??

    Вечно ще е така, вечно! Поне отнесено към жизнения цикъл на средностатистически Homo Sapiens.

    Има само един лек: преместване. Да избягаш от простотията. И да слушеш “Не съм избягал” на Воденичаров след това…

  2. това е нещо нормално, мен са ме спирали поне 4 пъти и аз директно си вадя от 10 до 30 лв в зависимост от броя катаджии които са ме спряли и си продължавам, дори не ми искаха и книжката последния път, а аз дори и не ги питах за какво ме спряха – за съжаление и аз мисля като Дончо и се отказах да оправям света поне не тоя в БГ. Първия път като ме спряха се държах “достойно” не дадох пари исках обяснения в резултат на което ми написаха акт 2 страници и ми взеха талона, после трябваше един познат да ходи при шефа на кат с бутилка уиски от по-скъпите да ми взима талона – от тогава съм си научил урока. Потърсих и някакви организации които евентуално да ти защитят правата, оказа се че процедурата е изключително дълга и отнемаща изключително много нерви, затова прецених, че не си струва да се занимавам.

  3. @Сашо: …и това ти поведение спрямо корупцията, съвпадащо с поведението на повечето българи у нас, е едно от нещата, които предизвикват у мен отвращение към одината 🙁 ! А повярвай ми, отвращението е още по-тежко, когато си в чужбина…

  4. @Дончо : съгласен съм, и аз се отвращавам от някои неща които съм принуден да прая тук, но при алтернативата да остана без нерви и без време да свърша жизнено важни неща: избирам по-малкото зло. И разбирам – като си в чужбина нещата изглеждат различно, но действителноста тук е друга , за това много хора си вдигат дисагите и заминават далече от БГ. От там България изглежда много по друг начин, и хората които “участват в корупцията” тук с цел да си запазят някой и друга нервна клетка за в бъдеще изглеждат сигурно много странно и неразбрано, но такъв е живота 🙂 Завиждам ти ако не ти се е налагало да даваш десетолевка на ченге, можеш да се чустваш щастлив от това 🙂

  5. @Сашо: 13 години с книжка, от тях 7 активен всекидневен шофьорлък в България (през останалото време – от време на време).
    Имам само фишове за този период, които чинно си плащах (когато ме притиснеха). Подкуп засега не съм давал – да не дава Бог да се случва да ми се налага да давам!

  6. @Дончо: Чувал съм я тази песен… Ама не ми е променила отношението към живота и към това къде точно живея.
    А иначе за катаджийската корупция ми е доста смесено отношението. Дончо, разбирам те напълно – и аз така мисля, като съм надалеч. Но и Сашо е прав – случи ми се веднъж да ме спрат за една глупост когато си бях за малко в България и като се почна една. Питам ги може ли да ми напишат акт и да си го платя. Ама понеже карам с американската книжка и ме знаят, че не живея в страната, и почнаха да увъртат. “Ами трябва да ви заведем много надалеч и шефът (един полковник, момче), да определи колко пари ще трябва да платиш…” Казах им да ми напишат акт и да ми го пратят по пощата, че да си го платя. “Аааа, знаем ги ние тези – ти излез от страната, пък ще си платиш акта…” Мразя да ми казват в лицето че съм лъжец и мошеник, ама какво да ги правя. Особено като имаш само две седмици, в които си в България, ще ти
    е иска ли да ходиш да се разправяш с КАТ? Искрено се моля да не ти се случва сега, Дончо. Иначе може и да намери нерви човек да се опита да си спазва закона, ама като е всеки ден? И то не винаги по вина на шофьора…

  7. Аз съм невероятен късметлия: сред най-близките ми приятели е и човекът, който гордо наричам “моят адвокат”. Тя е от тези, за които може да се каже че са “спътниците ни” из повечето пътувания в България, защото тези пътувания са за развлечение, а приятното прекарване не е същото без тях.

    Случвало се е да спират други коли от нашата колона, но някакси като видят 4-5 адвоката на едно место, полицаите обикновено предпочитат да действат както е по закон и както е по наредби. И на никой не са му предлагали “да го карат някъде”!

    Но си прав – най-добре е да не ми се случва!

  8. Sasho,
    не съм шофьор. Но думите ти много ми напомнят за думите на студенти, които слушах преди да стана аз студент : “Ох, без пари не се минава! Еди_кой_си иначе няма да те пусне, то се знае. По другия предмет трябва да бутнеш за да те пусне на изпит. Учебник задължително трябва да купиш и то от него…”
    Гордо мога да заявя, че ми остава само дипломна работа да направя, а до сега и ЛЕВ не съм дала извън таксата си за обучение.

    Така че според мен – начин има… Но се иска да инвестираш време и нерви. Аз за себе си съм преценила, че предпочитам да дам от тях, вместо от чистата си съвест.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *