Комунизмът си остава

Едно време, в зората на демокрацията, Васко Кръпката пееше, че комунизмът си отива. И на повечето си концерти почти неизменно завършваше тази песен с фразата “Комунизмът си остава,/ не заспивайте, деца!”. И обикновено реакцията на публиката беше смях. Как така ще си остава, нали ние за това сме тук :-). Но минаха години, децата пораснаха… И какво да видим като се огледаме малко около себе си – че Васко може би е бил прав. И не е пеел това на майтап, а като истинско предупреждение. Миналите две седмици всеки ден виждам по нещо из българското новинарско пространство, което ме кара да си мисля, че комунизмът си е останал. То не бяха акцизи, данъчни оценки, цени на ток, цени на парно… Да се вдигат, искам да кажа. И хоп – на този фон (и за това може би малко по-незабелязано) съобщение, че правителството е отменило ограничението за държавни чиновници, участващи в бордове на разни държавни фирми, да получават на месец възнаграждение не по-голямо от две минимални работни заплати.

Май думата “борд” стана скандално известна по Костово време. Когато труженици на държавния фронт участваха в по два, три, а и 5-6 управителни борда на държавни предприятия. За което биваха компенсирани. И то с доста пари. Цар Симеоновото правителство ограничи месечните заплати и май оряза и другите придобивки. Ама ето сега – пак наново. По социалистическо време беше пълно с хора, които биваха “назначавани” на някое място със съответните протекции, често без съответния ценз, а само на база какви връзки имат. Затова икономиката повсеместно си прибуксуваше – няма професионалисти, няма отговорност, има само “Ами то шефът така каза” – и така нагоре по веригата. Бордът на директорите на дадена фирма, поне доколкото аз знам, се назначава главно да носи отговорност за развитието на фирмата чрез взимането на стратегически решения за нейното бъдеще. И обикновено се контролира от общото събрание на акционерите на дадена фирма така че да не може да си развява байрака и да харчи парите на акционерите за щяло и нещяло. Ако мръдне встрани – влиза в затвора. Така че хората, участващи в подобен управителен орган, трябва хубавичко да си опичат акъла. И големите заплати и другите придобивки, идващи с работата, са вследствие на огромната отговорност, които тези хора носят. Пред акционерите си и пред закона.

Как се правят тези неща в България? Обикновено, доколкото помня от новините, чиновник на държавна работа с необходимите познанства на високо ниво (пример от въздуха – секретарката на министъра на ___ [попълнете кое да е министерство тук]) бива назначен от прекия си шеф за участник в борда на директорите на “Ален Мак” Пловдив, да речем. Като целта за това е да защитава интересите на даденото министерство в този борд. Дотук добре, ще кажем. Ама какво става след това – постът все пак си е директорски, така че същите тези директори единодушно си приемат месечни заплати по 2-3000 лева плюс други придобивки – служебен ГСМ, ползване на служебна кола и други такива. Тъй като на този свят няма нищо безплатно, всичките тези неща се плащат от приходите на предприятието. И понеже в доста случаи парите за това няма да стигнат, предприятието или работи на загуба цяла година, или повишава цените на какъвто там продукт или услуга произвежда и по този начин разхвърля придобивките на шепа хора върху целокупния български народ. Ако беше едно такова предприятие, бихме махнали с ръка и бихме го подминали и забравили. Ама не е. Стотици и хиляди държавни предприятия пак ще трябва да почнат да работят по този модел. И ще трябва да плащат заплати на хора, които реално няма да носят отговорност за развитието им, а само ще лапат и ще се кефят и фукат как имат толкова “безплатни” придобивки. Също като по времето на социализъма… Могат да се изпишат и тонове букви за т.нар. конфликт на интереси, ама не ми е това целта сега.

Какво бихме могли да направим? Когато чуем по новините истории за подобни предприятия, които не са монополисти, можем с чиста съвест да спрем да сме им клиенти. И в една пазарна икономика широкото прилагане на този подход ще им осигури изчезване от пазарната сцена. А за монополните предприятия още нямам разрешение… Всъщност имам едно, но засега няма да го споменавам :-(. И ще продължавам да се надявам, че българската икономика е пазарна, а не позорна!

6 thoughts

  1. Комунизмът си е тук и точно в момента изживява някакъв извратен ренесанс. И то не в икономическия, а в политическия ни живот. Министър умен Петков възроди тайната полиция и насърчава доносничеството. Това не е ли един от най-страшните ни спомени от онова време?

  2. съгласен съм с Антония, както казваше един мои приятел: “… най-краткия път, по който може да се оправят нещата е пътя към летище София…” не мисля,

  3. не мисля, че това да търсиш мястото си в този свят дори и извън БГ е дезертьорство, напротив изисква се много смелост и честност към себе си и към принципите си. Твоят дом е там където се чувстваш на мястото си, това е истината според мен, така, че след като се възстановява комунизма явно не им трябваме, ще търсим мястото си другаде 🙂

  4. @Антония: От най-страшните е, да. Всичките тези доноси за глупости, които даже не бяха проверявани, а приемани… То доколкото четох, министърът май разпусна този съвет, ама идеята е важна. Кой знае какво още ще действа без да се разгласява много-много.
    @Сашо: Съгласен съм с теб. Но ще напиша отделен постинг за това…

  5. Аз пък не съм съгласен че комунизма се завръща :).Слава богу близките години това е невъзможно, май най-вече щото няма ССС :). В България в момента има типичен олигопол, който явно, за съжаление, е характерен за нас (да си спомним разказите на Алеко). Нещата на който се възмущавата не са следствие от комунизма, а от липсата на гражданско общество.
    Не съм сред привържениците на социалистите – даже напротив, но трябва да и се признае че (поне досега :))с нищо не са по-лоши от управляващте последните 8 години. Даже ако успеят да вразумят Масларова, може да имаме ръст подобен на предходните години. Но разбира се, не трябва да им се разрешава да правят глупостите на Петков. Та в тази връзка, Владо ти къде прочете това за бордовете че аз не съм го срещал по пресата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *