ADHD

Когато преди няколко години за пръв път прочетох за ADHD (Attention-deficit/hyperactivity disorder) и за това как това е болестно състояние, си помислих, че поредната фармацевтична фирма желае да печели на нищо неподозиращия ни гръб с лекарства, които трябва да се взимат по едно на ден и крайният резултат от действието им не е физически, т.е. не е много очевиден. Ама явно не е съвсем така. ADHD се дефинира като болестно състояние, главно при деца – липса на внимание или съсредоточаване или постоянно желание за вършене на различни дейности. Децата не могат да се фокусират на една дейност (пример – учене на уроци) и в резултат на това развитието им страда.

Защо се сетих за това… Не че го виждам около себе си ;-). Но хващам себе си от време на време да върша разни неща. Колко източника на информация има около нас в днешния свят? Постоянно и неотменимо? И колко пъти си мислим “Абе само да погледна тази или онази уеб поща да вид
я кой се е сетил за мен” и оп – минали 15 минути в ровене. За колко от нас първото нещо, което бихме направили при връщането си в къщи след 8 часа в офиса пред монитора, е да пуснем домашния компютър, за да видим какво се е случило в света за 20-те минути, в които сме се прибирали от работа и сме били офлайн? Интернет прави живота ни много по-лесен и удобен, ама ако сме се пристрастили като наркомани към това, не е добро. Уж е хубаво нещо, ама колко пъти избираме да прекараме топъл слънчев ден затворени в някоя стая (с компютър пред нас) вместо да сме навън? Аз гледам да отделям поне по една вечер на седмица, в която изобщо да не седна пред домашния компютър. Мисля че имам достатъчно други шансове да го правя. Вече не е като едно време… Спомням си през 1995-а се бях заинтересувал от някакъв конкурс за студентски проект, обявен от Texas Instruments. Условията за конкурса – само на тяхния уеб-сайт. Интернет йок… Бях чувал, че в Пловдивския Университет имало някаква заличка с няколко компютъра, вързани чрез модем, та отидох да я търся. Чинно си изчаках реда към 2 часа за удоволствието да се поровя 15 мину
ти и да се опитам да намеря информация. Накрая бях малко изнервен от глупостите на човека, когото изчаквах – беше ми писнало. Сега е много по-лесно да се намери каквото и да е. И broadband интернетът навлиза в повече и повече къщи. Но не бих искал никога да забравям, че има и реален свят около нас, който заслужава доста по-голяма част от вниманието ни.

2 thoughts

  1. Заради бездушието на виртуалния свят и факта, че се налага да прекарвам толкова време там понякога си мисля, че трябваше да търся специализация в област, различна от компютрите. Обаче, напоследък взех да осъзнавам, че с каквото и да се занимавам, във века на информацията, работата с компютър е неизбежна. Май проблема не е в професията ми.

  2. @Камен: Така си мисля и аз. Не е проблемът в компютрите според мен. Когато човек има желание, може всичко да постигне 😉
    Успех!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *