Auto Search

От известно време сме започнали да се оглеждаме за седемместна кола. И двете коли, които имаме сега, все още са сравнително нови и изобщо нямат проблеми, но и двете са с по пет места, така че в момента, в който например имаме двама човек на гости, трябва да се движим наоколо с две коли…

Та в събота преди да тръгнем за Торонто, оставихме децата в къщи с майка ми и отидохме с Бо до един Нисан дилър. Щеше ми се да тестваме новия Pathfinder. Отвън ми изглеждаше много добре – поне от снимките, които можах да намеря по Интернет. Та писах аз един мейл до дилъра и се разбрахме с един от продавачите да отидем в събота преди обед и да покараме малко един такъв джип. Речено-сторено. Отидохме дотам въпреки че времето беше доста дъждовно. Нисанът изглеждаше много добре отвън и на живо! (Изобщо, мнението ми за външния и вътрешен дизайн на моделите 2005 година на Нисан е доста добро – интересни са…) Бях си изровил точния ИД номер на Pathfinder-a, който искахме да караме. Продавачът ни каза обаче, че най-вероятно са го продали и ни предложи да покараме друга бройка. Не протестирахме, а се качихме и тръгнахме двамата с Бо. Добре е направен и отвътре :-), макар че двигателят е забележимо по-шумен от това, на което сме свикнали с Шевролета Trailblazer. Иначе и Нисанът вози меко като Шевито (за разлика от подобните джипове на Форд, да речем). След като покарахме 3 мили по магистралата, спряхме да се сменим с Бо. И аз реших да видя как ще се поместя на втора седалка (има и трети ред, но той очевидно е за деца 😉 ). Голяма грешка… Трябваше бая да се сгъна. А, и тогава се замислих, че и на шофьорската седалка главата ми почти опираше в тавана. Но в момента, в който Бо ми каза, че и на нея шофьорското място й се вижда малко тясно, с въздишка решихме, че няма да е разумно да купим този модел. От доста време сме свикнали на по-големи коли, които са доста по-удобни за семейство с две деца и багаж, особено за дълъг път (а ние много обичаме да се придвижваме с автомобил). Явно това е основният минус на японските коли, поне от моя гледна точка – ако сте към 1.80 м и не сте 65 кила, в почти 99% от случаите японските коли са малки вътре. Е, то си е и въпрос на привикване 🙂

Иначе преди около десет месеца ходихме да караме и Тойота Секвоя – не бях карал японски коли дотогава, с изключение на първата ни кола в USA – една стара Хонда Акорд, 1986 година, и Мицубишито, което караме в България. Японските коли тук се ползват със славата на много трайни и като най-добрият компромис цена/качество. Та получих едно писъмце по пощата, в което ме канеха да ида да тествам някоя Тойота при един от местните дилъри, като за награда ни обещаваха карта за Home Depot на стойност $50 (ето затова не е добре хартиеният спам съвсем да се спре – понякога си идват много изгодни предложения). Отидохме до дилъра и се качихме да покараме една Секвоя. Не беше нищо много особено или различно. Возеше доста твърдо, двигателят беше пак шумен. И пак колкото и да изглеждаше голям джипът отвън, вътре пак ми беше малко тясен… После изслушахме една лекция от продавачката как Тойотите били най-хубавите коли в Америка и как трябвало веднага да купим, щото не се задържали много бройки при тях – веднага ги изкупували. “А, и между другото, няма как много-много да подбирате опции по колата или цветове – каквото ви предложим в момента, това ще трябва да вземете. Пък и не можем да ви свалим цената с повече от един процент.” Аз пък въобще не им се хванах 🙂 Подписаха ми писмото за петдесетте долара и си отидохме.

Та вече не знам какви още седемместни 4х4 превозни средства да ида да пробвам. Май ще прибегнем до познат вариант – същият Шевролет, но с по-дълго шаси и седем седалки. Все още ги произвеждат. Но няма да е много скоро. Поне съм разбрал от опит, че когато човек отиде да купува нова кола и не е на зор наистина да трябва да я купи веднага, може да си уреди много изгодни сделки…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *