Как пристигнахме в USA (1998)

(продължение)

Слязохме от самолета на JFK. Първото ни влизане в Щатите мина без никакви проблеми, защото имах документи за осигурена стипендия от университета. А и тогава нещата генерално ставаха доста по-лесно от сега. Взехме си трите багажа (куфар, голям сак тип “Илиенци” и една раница) и почнахме да се оглеждаме. През 1998-а билетите за вътрешни самолетни полети бяха много по-скъпи от сега, особено с резервации от България (като питах в бюрото в Пловдив ми дадоха цени на човек $300 за София-Ню Йорк и $400 за Ню Йорк-Бъфало) и естествено нямаше как да летим. Бях се поразровил в Интернет за други методи на транспорт – влак или автобус, и се спрях на влака. Но трябваше да стигнем от летището до Penn Station в Манхатън. Наредихме се на една опашка пред Ground Transportation. Като ни дойде редът, се опитах да обясня на дамата зад гишето докъде искаме да идем.
Имах малко проблеми да я разбирам какво говори, че още не бях свикнал с американския изговор :-). Тя ни каза, че ще ни викнат, като дойде автобусчето, което минава и през гарата. Бре едно автобусче, бре второ… Седим примерно и чакаме да чуем нещо си по уредбата. Те постоянно говореха нещо, ама нали не си чувам името. След около 2 часа и към 50 автобусчета отидох да питам пак – “Извинете, а за гарата??” “Абе момче, аз откога го обявявам това, ама никой не идва!!” То хубаво, ама като не съм разбрал :-(. Разгеле, натовариха ни на един ван след десетина минути и бяхме на път. Времето не ни притесняваше, че без друго имахме доста часове за убиване. Изобщо не помня откъде ни прекараха – май през Queens Midtown Tunnel, но бяхме много заети да зяпаме наоколо. Д0 нас беше седнал един човек, който ни заговори – оказа се, че е от Австралия, но не му беше за първи път идването в Ню Йорк, та взе да ни показва разни неща наоколо. Ванът спря на няколко места из Midtown Manhattan и накрая ни разтовари точно пред Madison Square Garden – гарата е под залата. Видяхме доста зор да си примъкнем багажа до самата гара, че нямаше колички, а трябваше да слизаме и под земята. Купихме си билети, чекирахме си багажите (и на влака системата е такава) и решихме да се поразходим малко из Манхатън. Малко гледахме като изтребители – ама все пак не бяхме виждали Ню Йорк преди. Имахме малко ръчен багаж, който мъкнехме с нас. Беше голяма жега. Като наближи времето за влака, слязохме на гарата и трябваше пак да почна да се ослушвам да чуя на кой коловоз ще трябва да слезем (още едно ниво по-надолу). Добре ама репродукторната система беше много зле с качеството, обявителката имаше акцент от Бронкс, а аз бях като пищисан и пак не можех да разбера много неща. Но можах да чуя “Баффалоу на коловоз 12”. Ура! Слязохме и се настанихме във вагона. Няма купета – само седалки като в електричката за Карлово. Но поне облегалката се сваляше и беше удобно да се дреме. Когато влакът потегли, единият от служителите мина през всички седалки да пита кой закъде пътува и записваше крайната дестинация по на едно листче, което поставяше на багажната лавица над всяка седалка – влакът беше нощен и се очакваше доста хора да дремят, та за да не си пропуснат гарата, трябваше да се знае кой закъде е. Ние бяхме доста изморени от презокеанския полет, Ню Йорк и всичките ни вълнения и проблеми и задрямахме доста бързо. Ама имахме голям проблем пак – кой да знае, че климатикът във влака ще е надут толкова яко… Ние си бяхме свикнали от България, че като е лято, във влака ще е ЖЕГА и се бяхме пуснали по къси панталонки. И като ни хвана един студ – леле-мале. Всичкият багаж – чекиран! Имахме в ръчния багаж една резервна фанелка, с която се опитахме да се завием и двамата. Почти успяхме ;-). Пътуването през Олбъни ни отне към 7 часа и в около 4 часа сутринта благополучно цъфнахме на жп гарата в Buffalo.

Бях се разбрал с професора, с когото щях да работя в университета, да дойде да ни вземе от гарата. Ама това щеше да стане в 8:00. Та търкахме седалките в чакалнята (още по-уморени) докато човекът не дойде да ни вземе. Заведе ни на закуска да ядем едни палачинки и ни настани в един мотел до кампуса на университета, като ни каза, че е платил стаята за три дена и за това време трябва да си намерим квартира!! Нас вече хептен ни нямаше, та само намерихме сили да се изкъпем и да се бухнем в леглата.

Welcome to America.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *