Синдромът на безразличието

Днес прочетох в други блогове историята на Николай Баровски. И се замислих… Всеки един от нас би могъл да попадне в кофти ситуация, малко или много подобна на ситуацията на Николай. Но колко често се замисляме за подобни възможности, когато всичко в живота ни е наред и върви по мед и масло?

В съвременния свят отшелници почти не съществуват. Всички ние живеем в общество. Живеем със семейство, роднини, приятели и всички тези непознати хора около нас. Не можем да избягаме от тях (макар че да си призная, че от време на време много ми се приисква). Имаме си права като част от това общество, но си имаме и задължения. Свободни сме да изкажем мнението си за нещо даже и да си мислим, че то може да остане “глас в пустиня”. Едно от главните неща, които според мен в момента спира много неща в България, е именно безразличието. От страна на държавата и нейните представители. От страна на приятелите ни, макар че всички ние сме чували, че “приятел в нужда се познава”. От страна на непознатите хора около нас. Станалото с Николай вече е станало и не може да бъде върнато назад. Но явно има начин той поне да бъде върнат в Родината си. Но не може то така – чунким не знаем, че “царят дава, ама пъдарят не дава”. Кога ли ще стигне до дебелите кратуни на някои хора, че в момента, в който бъдат избрани да представляват българската държава и да говорят от нейно име, се задължават да представляват всички хора в държавата, а не само по-известните или по-богатите прослойки в нея.

Някой може да каже “Еми ние откъде да знаем точните обстоятелства около ситуацията на Николай и относно това колко и как точно той е бил замесен”. Не знаем. А не ни и трябва. Не сме ние тези, които да съдим хората. И колко от нас са перфектни и никога нищо не са правили накриво. “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък…” (Евангелие от Йоан 8:7). Безразличие е да си викаме “Ама това нас не ни засяга – ние даже не познаваме човека”. И аз не го познавам. Не съм слушал и Балканджи. Но това не ми пречи да изразя отношението си към проблема. Когато се държим заедно, можем да постигнем повече! Защо България вече толкова години шляпа в една и съща локва? Защото за повечето от нас всичко е “без разлика”. И докато е така, разлика няма да има, колкото и някой да се старае да ни я пробута отвън. Това не работи!! Промяната винаги тръгва отвътре.

Моля разпространявайте информацията за историята на Николай. Вярвам, че нещата скоро ще се променят.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *