Българският език в чужбина

Сядаме тази вечер в един ресторант с Бо да вечеряме. Говорим си на български – както във всеки случай когато сме двамата. По едно време се заслушах с периферния слух към масата зад нас – и там си говореха на български. Посетителите отзад точно си тръгваха – погледнах ги и май мъжа съм го виждал и друг път по едно-две български партита.

Ние като българи в чужбина сме свикнали да си говорим помежду си на български като няма американци около нас. По-удобно ни е, а и това е добър повод да не забравяме родния си език. Но ни служи и като шифър – така можем да си говорим за разни лични неща без околните да могат да хващат много детайли от разговора ни. И дотолкова сме привикнали на това удобство, че понякога изобщо не се замислям какви точно ги говоря в обстановка с хора наоколо… Доста хора се познават отдалеч че са някакви нашенци (ако не са българи, обикновено са сърби или румънци), но не можеш за всеки да кажеш дали е българин или не само по външен изглед. Свикването с горното удобство води и до друг минус – като се прибере човек в България му трябват няколко дни, докато свикне с факта че всички наоколо говорят на български, така че трябва човек да се замисля преди да обсъжда детайли от личния си живот на публични места, било то и в ъгъла. Честно казано, на мен ми е малко непривично първите дни след завръщане в България, но се свиква доста бързо.

Американските ни приятели все ни питат дали учим децата и на двата езика. Повечето от тях са второ или трето поколение местни и все някой си спомня по за някоя баба, която е говорила на [попълнете кой да е език тук]. Да, в къщи говорим на децата само на български. Но навън и когато с нас има други хора говорим на английски. Не че ще те гледат много накриво – в USA има доста по-голяма толерантност към хора, говорещи чужд език на публични места в сравнение с Европа например – там генерално те гледат доста по-накриво. Но искам да науча децата, че в тази страна официалният език е английски и го говорим и когато сме с други хора тук, а българският е за в къщи, за посещенията в България и когато дядо им ни е на гости ;-). И те вече са посвикнали на това разделение – говорят с дядо си само на български! От моята гледна точка е добре да не сричат или завалят с акцент на английски – особено в ранните години на училище. Един от формулярите, които трябваше да попълвам за училище, беше точно за това какви езици се говорят в къщата на детето. Че в такава мултинационална страна понякога е проблем, че децата говорят английски перфектно, а родителите им не знаят и остават настрана от целия учебен процес. Но засега се справяме добре.

Но да си кажа честно, някои неща просто не ги знам на български вече. Езикът се развива и когато човек е далеч от това място, почва да губи думи. Пример – когато живеехме в България никога не съм се занимавал (а и не ми е идвало на ум да се занимавам) с фондови борси – и съответно не знам никакви термини на български, които да са свързани с тази дейност. Знам само английските. Затова по някой път си говорим с приятели българи, които живеят тук, на българо-английски (“Спид лимитът тук е 55”). Но се разбираме. Иначе намерих един речник на най-новите български думи, но за мое голямо разочарование повечето от половината му съдържание е с думи, главно свързани с купони, алкохол и наркотици. Но има някоя и друга полезна думица, колкото да не изоставаме много от съвременния български език. Аз си помагам и с четене на български онлайн новини, както и на доста български книги – и стари, и нови. Изрових си някой и друг линк и има къде да чета книги на български по мрежата.

2 thoughts

  1. повечето от половината му съдържание е с думи, главно свързани с купони, алкохол и наркотици

    Амче то това е най-новото в нашата родина ;).
    Ти какво искаш, бира, секс и рокендрол – лека му пръст на Гошо Минчев!

  2. 🙁 Все си мисля, че можем по-добре да се представяме, но уви… явно ще има да почакам. Но продължавам да вярвам!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *