Ползата от насърчението

Пак са ме налегнали дълбоки мисли. А и съм на дълбоко място – седнал съм в мазето ;-). Поводът е повече от прозаичен – един мейл от приятел. Който обаче ме накара да седна и да се замисля.

Още преди около 9 години ми направи силно впечатление заразният оптимизъм на американците. И то не само на родените тук. Бях помолил един мой стар приятел и съученик от ТЕТ Ленин да ми изпрати хартиен каталог на специалностите от местния университет в града, където живее. Той естествено се съгласи. След около две седмици по пощата пристигна един голям жълт плик и в него – два каталога. Като отворих първия, видях на първата страница залепено едно малко жълто Post-It листче. И на него – “Good luck!”. Това накара дъхът ми да спре тогава. А и сега още спира. Две думи. Но казани толкова на място, докосват много. Оттогава постоянно забелязвам подобен род малки ежедневни насърчения около мен. Американците са царе на подобни неща. За всичко ти пожелават Good
luck или You can do it или нещо много подобно. Някои хора може би си мислят, че всичкото това е лицемерие, щото видиш ли, те само го казвали, ама не го били мислили. Кои сме ние да съдим хората или мотивите им обаче?? Предпочитам “лицемерно” пожелание за успех отколкото искрена завист!

Може би на нас българите ни тежи наследствената памет от живота в малка държава. Където обикновено е вярно, че ако Иван реши да направи нещо хубаво и голямо, няма да има пространство за Драган. И после Драган подпалва бизнеса на Иван, за да има пространство и шансове за разрастване на неговия собствен. И досега не съм чувал пословицата “Добре ще е да си запаля къщата, че да изгори и на Вуте плевнята” на английски. Чувам истории за това как хора, които са дошли да живеят и работят в САЩ, разправят за това си преживяване на други, които тепърва искат да идват. Всеки индивид в USA си мисли, че светът трябва да функционира еднакво за всеки човек под слънцето. И се почват едни истории. “Първо ще трябва да си намериш някаква нископлатена работа и после да изплуваш. Аз да знаеш колко години трябваше пици да разнасям…”. Добре, това че на мен
ми се е случило да разнасям пици три години и чак след това съм си намерил някаква добра и по-платена работа как точно определя, че и други хора ще трябва да минат точно по същия път? Това може би е зрънце от всеизвестната ни българска завистчица – защо пък някой ще дойде тук и на втория месец ще почне като инженер в Texas Instruments на $65,000 годишна заплата, пък аз трябваше да блъскам две години на $6 на час? Светът не е устроен толкова просто, че фактът че сме българи да определя жизнения път на толкова много и различни хора. Въпрос на време. Както и на Провидение, шанс или късмет – наречете го както желаете. Лошото е че доста хора си пренасят българския поглед върху нещата и в Щатите. И почват да се одумват и да си завиждат. Защо бе, хора? Нали сме дошли на ново място със стремеж да започнем много неща на ново и да скъсаме с много вериги, от които няма как да избягаме в България? Или не съвсем – а просто искаме да дойдем да си живеем стария български живот тук, да си караме както преди и да си скъсваме от време на време по някой долар от дървото в двора? Това обаче не вирее тук. И затова толкова бързо се получава разслоение в българската емиграция където и да идете по света – защото има главно две категории хора. Тези, които привикват към новата обстановка и се ориентират бързо в нея, без естествено да забравят откъде са излязли и къде са били; и тези, които продължават да си живеят и мислят по старому. И двете групи нямат много общи неща помежду си освен Родината си. Но всеки си има собствен поглед и върху това понятие! За мен не е чудно, че непрестанно мрънкащите и оплакващите се хора не могат да успеят никъде. И обратно – че тези, които не търсят постоянно вината за собствените си неудачи някъде навън, успяват където и да идат. Всичко е въпрос на гледна точка, желание и готовност да си платиш цената.

За това винаги съм бил оптимист и ще продължавам да бъда такъв. И гледам когато и където мога да насърчавам хората около мен. Това съм получил, това искам и да дам. Вярата ми в Бог също ми помага много! И поглеждам света от по-светлата му страна. И ние с Боряна сме минали през тежки времена в Щатите. Но сме ги оставили зад гърба си и гледаме напред.

Горе главата, приятели!!

Забележка: Всички лица и случки в горния пост са изцяло плод на въображението на автора.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *