Родината и ракията

Странно заглавие… Но всъщност не искам никого да обидя. Става дума за това, че от доста и различни източници (чатове, форуми, статии за българи в чужбина, лични разговори) започва да ми се оформя едно мнение. Мнение за нещо, което липсвало на повечето ни сънародници, които живеят в чужбина.

Разговорите обикновено почват с обсъждане на обстановката в България и новата ни страна, плюсове, минуси, това-онова. Но доста голям процент от хората добавят и “Ами много е тъпо тук, човек няма с кого една ракия да изпие…”. Когато си бяхме в България лятото, направих няколко лични наблюдения върху този обичай. И наистина е доста разпространен. Срещнеш се с някой приятел, да речем, седнете вечер да хапнете нещо – и хайде 1-2 ракии за аперитив. Отидеш на гости някъде – хайде пак ракия на масата. Ама че било 10 сутринта, няма значение. Това си е български обичай – ракията, салатата и всичко ни е тип-топ. Няколко пъти са ни канили на типично български партита в САЩ. Но отиваме по веднъж и после не ни е приятно повече да ходим. Защото 99% от тях се развиват по позната схема – ракия, салатка, цигарки и мохабет, после доста ядене с вино и бира и още цигарки. И това всичкото на фона на чалга, т.е. – попфолк. Как да ходя, като тези неща отдавна не са за мен място за приятно прекарване на време. А и често се шегувам, че това е нещо, от което съм избягал на половин свят разстояние от България, и пак да го гледам същото наоколо просто не върви :-). А не мога и не искам да повярвам, че не можем да седнем да си говорим по приятелски или човешки без първо да се почерпим солидно. “За настроение”, викат хората и намигат. Ама човек може да има настроение и без алкохол. Щото обикновено настроението, с което се почва, скоро се превръща в нещо друго. Преди няколко месеца чух, че на едно такова традиционно българско парти се образувал бой между двама почерпени нашенци. И то не за друго, ами поводът за разпрата бил кой къде се бил родил – в този град или онзи… Бягам от такива места! Не виждам никакъв смисъл от присъствието ми на подобно място. Толкова приятели имаме, с които можем да седнем да се раздумаме без да ни трябва ‘допинг’ – приказката си върви и когато сме с чист ум ;-). Говоря и за българи, и за американци, и за хора, родени къде ли не по света.

Подсмивали ми са се в България – “Ами то там в Америка с толкова много работа не можеш да ходиш да се почерпиш през седмицата. Да ти имам живота.” Ами да – не че не може, но защо? Разбирам да сме млади и глупави, по на 18 години, ама вече сме малко по-пораснали хора. И аз не виждам смисъл във висенето по кръчми или по барове до късно през седмицата, когато на другата сутрин трябва да ставаш рано и да ходиш на работа. Пък като те боли главата, и работата можеш да объркаш, и с колегите можеш да се скараш. Няма смисъл! Вършил съм подобни глупости като бях много млад, признавам си. Но още преди около 13 години отказах алкохола. И напиванията. Промених се! Не мога да очаквам всички около мен да се променят, естествено, но наблюдавам :-). И виждам, че като българи в чужбина понякога можем да пропуснем много от добрите неща на новото място, където сме, само защото сме си заровили главите в миналото и се вайкаме за отминали неща. А е много по-добре да гледаме напред, като се учим от грешките си в миналото и не ги допускаме в живота си повече. Не е лесно, но е възможно. И тогава очите ни ще са малко по-отворени за света около нас – където и да се намираме. Но изборът си е наш.

4 thoughts

  1. Хмм!
    Аз от биричката вечер не мисля да се отказвам.
    А едно от нещата, който най-много ми липсват, са “вечерните бири” с Гого и Змея в Тони 2000. Не заради чалгата, не заради бирите. А ей-така, заради това, че сядахме и изклюкарствахме всичките наши (и не само) проблеми за деня, седмицата и т.н.
    Само как ми липсва това, ако знаеш…

  2. @Дончо: Много добре те разбирам за какво говориш. И на мен ми липсва понякога подобно сядане на приказки с приятели. Но тезата ми е, че може и без алкохол ;-). И едната биричка вечер в къщи на спокойствие според мен изобщо не може да се сравнява с пет ракии в задимена обстановка. А и не вярвам на теб главната ти цел с тази биричка е да се напиеш… Аз се възмущавам главно от пиенето с цел напиване ;-).

  3. Спомням си как си ходехме на гости докато бях в Рочестър. Не знам за теб, но аз пиех по една-две бири максимум и пак си прекарвахме добре. Даже не съм забелязъл нещо да ми липсва! През няколкото месеца прекарани там мисля, че се напих само веднъж и това беше на рожденият ми ден, щото ме черпеше почти целия бар. (Между другото не е вярно тва дето го беше писал Марко Семов в “Америка като за Америка” за черпенето на рождени дни дето не било нужно да изпиваш тва дето те черпят, а че само трябвало да го приемеш. Следят те и те подканят докато не си го изпиеш) Там веднъж си поръчах едно двойно чисто уиски и бармана ме изгледа странно. А в България е страшно. Тук се пие от радост, от мъка, за кураж, да забравиш, на празници, на делници, със случай – без случай.. И се пие в количества. Тука като си поръчаш две големи уискита те питат – “в една чаша ли да ви ги сложа”.

  4. @Камен: Пак – точно такава ми е идеята. От една бира човек не се напива 🙂 (особено американска или канадска). И чудесно можем да си говорим за какво ли не без да ни се въртят главите.
    А иначе тази книга отдавна не съм я чел и изобщо не помня какво пишеше вътре. Но ще трябва да си я издиря и да я прочета, че да си сравня гледните точки сега…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *