Колоездач

Днес най-накрая отидох сутринта с колелото до офиса. Каня се почти цяло лято да почна да се придвижвам по този начин, и все нещо ме спираше. Я трябва да се ходи някъде в обедната почивка или след работа, я трябва да нося с мен не само раницата с лаптопа, а и допълнителни неща, я се успя сутрин, стане късно и няма време да колоездя. Или просто лятната жега ме спира :-). Но се усещам, че определено ми трябва да се движа повече, а засега просто не ми остава време преди или след работа без да се налага сериозно да съкращавам други важни дейности. А и съм забелязал за себе си, че когато не мога да заобиколя дадено нещо, просто го правя, а не се туткам и потривам отстрани. Септември е добър месец за експерименти – слънчево е, но не е горещо (та чак сутрин си е малко хладничко, ама таман да не се потя много). Дано само месецът е без валежи, както се очертава засега, че да мога да ходя по-честичко. Ама първо малко трябва да посвикна. Не че ми е толкова трудно де, ама почти цяла сутрин усещах, че ме понаболяват краката. От къщи до офиса са около 7.5 мили (12 километра). Отнемат ми към 40 минути без да си давам много зор. През по-голямата част от тези мили карам по велосипедна пътека и е по-малко нервна обстановката. От къщата имам към една миля през квартала преди да изляза на реката – и там е най-голямото движение сутрин, защото трябва да мина покрай местната гимназия… Освен ако не свикна да тръгвам доста по-раничко, така че да избягвам трафика. До реката Ниагара минава една велосипедна пътека, която по принцип почва от наше село и после слиза чак до downtown – към десетина мили е, но аз съм ходил само веднъж. Карам по нея към 7-8 минути до началото й, минавам по няколко тротоара в центъра на Tonawanda и след това се хваща друга пътека, която върви по брега на Tonawanda Creek. След около 5-6 минути тя свършва и трябва да мина към една миля по банкета на една улица, но движението по нея е много нарядко. После влизам в Ellicott Creek Park, където пак има пътека, прекосявам парка, пресичам един булевард, откъдето почва Amherst Bike Path, която минава точно до задната врата на офиса. Скоро ни инсталираха и стойка за колела, че доста колеги взеха да карат :-). Заключвам си колелото там (макар че формално може да се мине и без това – има 99% шанс да си го намеря там след работа даже и ако не съм го заключил, ама нали съм свикнал да съм леко параноичен на тази тема откакто преди много години ми откраднаха едно колело от заключеното антре в къщата на центъра на Пловдив…) и влизам да си работя. Идилия! Само дето и вечерта трябва да се върна, но след цял ден физическа почивка не трябва да е трудно.

В понеделник, когато почивахме, трябваше да прескоча до офиса да рестартирам един тест, та тогава направих едно пробно ходене с колелото. Ама доста се озорих, щото седях там само около 15 минути и не можах да си почина, пък както съм отвикнал да въртя. А и установих, че седалката на колелото ми е доста твърда, особено като няма човек тренинг. Та си купих онзи ден по-мекичка седалка и си я инсталирах снощи. Днес като че ли беше доста по-добре. Другият ми проблем беше раницата с лаптопа – понеже в нея нося всичко, което винаги трябва да е с мен, не е хич лека… И ако ми е на гърба, става зле :-(. Та трябваше да приспособя една рамка (от на Виктор столчето за колело) за багажник, че колелото дойде без никакви такива екстри (даже и без калници) като си го купих преди 3 години… И можах да си вържа раницата за тази рамка с помощта на едни ластици. Нестабилно изглеждаше, но въобще не се тресеше по дупките (не че ги има толкова де, ама тук-там трябва да се мине през някоя пукнатина в асфалта.

Иначе правя добра средна скорост – към 12 мили в час. И не се уморявам много. Като свикна с натоварването, може и всеки ден да ходя с колелото до офиса преди да почне зимата и да стане студено. Ще трябва да си потърся малко по-приличен багажник и може би стойка за шише за вода, макар че мога да изкарам и без вода 40 минути… Не ми се мисли за калници, ама без тях ще трябва да преустановя юпи-колоезденето като вземе да вали. Но се надявам дотогава да съм се запалил повече и да имам сили да ставам рано сутрин за половин час по-екстремно колоездене преди работа! А то може и да е по-кално и мръсно ;-).

21:20

Като излязох от офиса да си тръгвам, установих, че съм си забравил велокомпютърчето на колелото. Сутринта си мислех да го сваля от основата и да си го прибера в раницата до вечерта, ама явно съм забравил. Ама пак си го намерих :-).

8 thoughts

  1. Това се казва воля :). Поздравления и дано се справиш с пъти по-добре от мен.
    Аз засега съм се отказал от 22 км/ден колоездене – много ми идва, стигам на работа вир вода.
    Ако не измисля начин да се освежа/преоблека на работа, тая методика няма да я бъде!

  2. Нямате ли баня в офиса?? Тук има, точно между тоалетните и фитнес салона, но на мен не ми се ще много да се занимавам да губя време, та гледам да карам по-спокойно и да не се потя излишно. Само си нося една друга фанелка и се преобличам, и после всичко е наред.
    Теб щях да те цитирам, ама се отказах ;-)… 11 км ти е в едната посока, нали?

  3. 11 км в едната. Това с фланелките може и да е идея, ама не ми се занимава засега с това. Май един mountain bike ще е по-удобен за мен от сегашния ми, но хич не ми се сменя колелото, най-вече заради ценовите измерения :(.
    Едно колело – ДКК 4000
    Един скутер (със статут на колело) – ДКК 12000.
    Нещо не излиза сметката, особено като се има факта, че със скутера и ще е по-бързо, и ще е целогодишно!

  4. Мда, тук всички искрено за разсмяхме на 2-те питанки след изречението “Нямате ли баня в офиса”, защото те говорят за искреното ти изумление, че там няма баня 🙂 Ееех, мечти…тук и след 100 години няма да има бани по офисите на фирмите, камо ли фитнес зали…

  5. @Дончо: Ти сега с какво колело си? Тип бегач? Аз съм с Mountain bike – има си какво плюсове, така и минуси. Това ДКК 4000 наистина ли значи къде 535 евро???? И това за най-обикновено колело? Не мога да повярвам. И тук има колела с цени по $800, ама най-евтините планински бегачи почват от … $60. Моето колело май го взех за около $80 и вече три години се държи.
    @Здравко: Тук почти всички офиси имат по една баня. За да може хората като ходят да тичат в обедната почивка да има къде да се изкъпят. Фитнес залата е придобивка – като се местехме в новия офис, имаше комитет от специално назначени колеги, които отговаряха за планирането на стаята, за намирането на уреди и прочее. Че доста от моите колеги са маниаци и не могат да минат без дневната доза work-out. А след това задължително се къпят, че каквито са чистофайници – чак лошо ми става понякога :-).

  6. @Владо: Ново колело под ДКК2500 не можеш намери. Но ако си мъж, и ти трябва солиден и здрав велосипед (по-голям съответно), отиваш на ДКК3500-4000. Аз мисля, че моето ми дойде малко скъпо, но тогава не бях ориентиран добре още в средата. Сега, да речем, бих могъл да спестя ДКК700, но… тогава беше така.
    Имаме бани в офиса, но някакси не съм готов да започна денят си с баня.

  7. @Дончо: Въх мари майко… Ама и цени а!?! Да не би прословутия данък 180% да го начисляват и на велосипедите? Даже и китайски велосипеди няма за около 100 евро?? Явно Дания наистина е малко по-различна от останалата част на Европа, щото преди доста години хубави колела вървяха във Франция по $200. Не знам как е сега обаче.

  8. @Владо: Може и аз да съм смотан, и да не си знам достатъчно интереса. Но факт е, че поне това колело ми излезе толкова.
    А може и да има китайски из ИКЕА-подобните магазини…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *