Изпращачи

Днес ходихме до летището в Торонто. Майка ми си замина за България – не си е ходила близо 2 години. Ние отдавна не бяхме ходили до това летище – последния път беше през май 2003. Тогава всички пътища около летището бяха в ремонти, навсякъде нещо се правеше и си беше суматоха. Този път не можах да позная летището – всичко е оправено, някои неща въобще не си ги спомних. Но хубавото на това летище е че не е много натоварено – ние влязохме вътре, за да помогнем с куфарите, и повечето гишета за чекиране на багаж бяха празни. Може би беше защото беше малко късно – 19:30, а повечето полети за Европа обикновено излитат до около 18:30, но има и по-късни; а може би и защото са строили терминалите с мисълта, че това, което е достатъчно днес, няма да е достатъчно след 5 години, да речем.

Бяхме всички – цялото семейство. По пътя спряхме в ИКЕА – това ни е любим магазин, макар че най-близкият до нас е именно този в Канада (само на около 90 км от къщи е 😉 ). За да е по-удобно на хората с деца да пазаруват, току до входа има детска стая – можеш да си оставиш детето/децата там да играят за 1 час и да идеш спокойно да разгледаш. Нашите деца очакваха този момент с голям интерес, та ги оставихме там… Търсим разни мебели за в къщи, но не знам дали точно от тази ИКЕА ще ги купим, че все пак се води в чужбина и има някакви правила за внос в USA. Но другата ни близка ИКЕА е в Питсбърг – само на около 250 мили. Но ако си харесаме нещо, може да прескочим някой уикенд и дотам.

Току-що проверих как се движи полетът. Излетял е с около половин час закъснение… И ние лека-полека ще почваме да се готвим, че след 3 седмици и ние ще гоним същия полет от Торонто за Виена, и оттам до София.

3 thoughts

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *