Оптимисти…

… Homeland Security Secretary Michael Chertoff said rescuers have encountered a number of people who said they did not want to evacuate.
“That is not a reasonable alternative,” he said. “We are not going to be able to have people sitting in houses in the city of New Orleans for weeks and months while we de-water and clean this city. … The flooded places, when they’re de-watered, are not going to be sanitary.”

Това намерих днес в новините на Yahoo. Въпреки че Ню Орлиънс е наводнен от вече близо седмица, някои хора не искат да напуснат къщите си и града въпреки заповедта за евакуация. И въпреки здравия разум – градът като такъв не функционира, няма ток, вода, телефони, GSM-и, извозване на боклука. Явно хората са си оптимисти. И се чудя как ‘правителството’ би могло да изгони такива хора преди ураганът да се приземи – когато още не беше съвсем сигурно дали няма пак да му се размине на града. Също както миналата година. Тогава пак говореха за същата опасност (мисля, че беше във връзка с урагана Иван), но им се размина. Та си говорихме с брат ми онзи ден по телефона и той ми каза, че доста от настроенията във Франция били “Ами как може правителството да остави толкова хора в Ню Орлиънс”. Имаше предупреждение за евакуация на града още в събота. И пак толкова хора останаха. Правителството не може да ги изпоарестува всичките и да ги извози нанякъде – не мисля, че му е това работата. Но колкото и грозно да звучи, когато сме големи и разумни хора, които са способни да взимат решения за себе си, трябва да сме готови да си понесем и последствията от решенията. Не може да си правим каквото си искаме и да живеем собствения си живот предимно за себе си, а после като се случи нещо да ревем, че държавата ни е виновна. Но има огромна разлика в нагласата и мисленето на средностатистическите граждани в Европа и Америка.

Още веднъж казвам, че няма оправдания за бавната реакция на правителството. НЕ искам да им търся извинения, макар че някои неща са логични (страничен материал за четене и размисъл има тук). Трагедията се случи и сега освен да си подадем дружно ръце като общество и да помогнем да преодоляването й и предотвратяването на бъдещи такива, не виждам какво можем да направим. До момента само Американския Червен Кръст е събрал към 50 милиона долара дарение от около 350,000 дарители. И това е преди удвояването от страна на големите корпорации…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *