Пак Торонто

Днес пак трябваше да ходим до Торонто – да изпратим баща ми за България. Сутринта трябваше да обиколим малко банки, че трябваше да открием една сметка. Питайте ме защо се сетих баш в последния ден и няма да мога да отговоря. Седнахме за двадесетина минути в HSBC и ни откриха сметка без излишни въпроси и коментари за това колко точно пари сме внесли в сметката. Баща ми остана доста учуден от това колко приказки се изговориха и че жената срещу нас даваше вид, че целта в живота й е да ни помогне. Но всичко стана много бързо. Докато аз се разправях с дамата, баща ми, който беше седнал до мен, гледаше един голям фототапет на стената на банката – въздушна снимка на наше село Tonawanda. Но нямаше нищо общо с това, което знаем сега – там, където имаме паркове и къщички, преди е имало доста заводи с пушещи комини. Аз прецених, че снимката е може би от края на 20-те години на миналия век. Но като излизахме, попитахме жената и тя ни каза, че снимката е от края на 50-те. Чудна работа – за има-няма 50 години нещата толкова са се променили, че не можеш и да ги познаеш.

Пътят за летището е доста познат, а рутината – отработена. Стигнахме бързо, помогнах на баща ми с куфарите (и двата бяха доста близо до разрешеното тегло от 32 килограма на парче), сменихме му мястото за презокеанския полет с по-предно (че по разписание имаше само един час на Виена) и след още няколко минути заедно го изпратихме през security, а ние с децата се натоварихме в колата и си тръгнахме за в къщи. С това гостите за лятото приключиха.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *