Southwest Airlines suck!

Дойде ни време да се връщаме… Бобо замина сутринта с минивана обратно за Сан Франциско. Ние имахме билет за директен полет Лас Вегас – Бъфало със Southwest Airlines. Никога досега не бях летял с тях, та бяхме решили да ги пробваме. Сутринта имахме време да се поразходим малко из дневен Вегас (снимки има тук). Градът изглежда доста по-добре на дневна светлина, поне в моите очи. Слънцето свети по фасадите на хотелите и езерцата пред тях. Е, има и личности с шишета бира в ръка в 10 сутринта, но не те закачат – вървят си (или се кандилкат) по пътя си.

Минахме да обядваме, взехме си багажа и отидохме да питаме откъде да вземем рейсчето за летището. Естествено трябва да се изчака на място без сянка – навесите са за лимузините и такситата. Поне дойде много бързо – има-няма пет минути да сме чакали. Платих на шофьора, дадох му и бакшиш и се настанихме. Летището е доста близо до хотела
– след около десетина минути бяхме там. Не можах да напечатам бордни карти предварително поради липса на принтер, та се наредихме на жегата на тротоара пред терминала да си чекираме единия куфар… Там ни дадоха бордни карти, а ние дадохме бакшиш. Въобще цялото упражнение е организирано около бакшиша. И по груби сметки носачите на багаж на летището може би полувачат шестцифрена годишна заплата от бакшиши. Вътре в летището е пълно с ротативки – сакън някой да не изпусне хазарта. Минахме през security сравнително бързо и си хванахме влакчето до Терминал С. Намерихме си гейта и седнахме да чакаме. Една група играеха покер на пари направо на земята пред нас. А, май и на всичкото отгоре беше разрешено да се пуши в летището. Направо отврат. Бях забравил да погледна какви места са ни дали и извадих бордните карти. Но нямахме места. Вместо това – Open Seating. И си спомних, че преди доста време съм чел статия за този вид бизнес подход на Southwest, но бях забравил. И за куцуз бяхме определени за Seating Area C :-(.

Самолетът закъсня да пристигне от Калифорния с около 40 минути. Но накрая почнаха да пускат. Аз като не много знаещ не се бях сетил
да ида и да заема ред по-близо до гейта. Ама нали уж живеем в уредена страна… Но този път не познах. Влязохме в самолета почти последни. И естествено почти всички места бяха заети. Имаше разни дебели нарочно седнали до прозореца и до коридора, че никой да не седне по средата и да се возят на широко след това. В резултат не можах да седна до жена си и страшно се ядосах. Е, този път имахме поне малко късмет и бяхме седнали от двете страни на коридора, така че все пак бяхме близичко, но няма абсолютно никакви гаранции за това. Така че отписвам Southwest като компания, с която бих пътувал в бъдеще. Колкото и да са й евтини билетите или директни полетите, ще се въздържам да й ставам клиент! Повече от това не мога да направя. Иначе обслужването им не беше зле. Но искам да мога да планувам тези подробности, а не да се блъскам с други хора на влизане в самолета все едно че съм на автогара Юг.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *