На Стратосферата

Следобяд ходихме с Бо на басейна уж да отпуснем малко. Ама този басейн хич не е направен за плуване – максималната му дълбочина е метър и 20… сакън да се не удави някой. Та там е пълно с хора, които се плацикат на плиткото и пият. Наоколо са наредени шезлонги един до друг. Ако желаеш да си по встрани, трябва да си наемеш кабана – нещо средно между палатка и навес, и да ходиш там да си пиеш питиетата. Тъй като историята с питиетата въобще не е за нас, издържахме само около час там.

Искахме да гледаме шоуто – коронен номер на нашия хотел: Sirens of TI. Бобо разправяше, че го е гледал преди пет години. Има два кораба в езерцето пред хотела, които разигравали морски бой между пирати и британски кралски части. Бяхме се опитали безуспешно да се вредим за шоуто предния ден, но на два пъти ни връщаха – пълно било. Та бяхме се наредили към един час по-рано. Има специално място за гости на хотела. Малко преди да почне поредното шоу проверяв
ат кой е гост на хотела, че всеки се натиска да е по-близо до екшъна. Но единият кораб въобще не ми приличаше нито на пиратски, нито на английски. И в последствие се оказа, че са сменили шоуто. Този път битката е между сирени и пирати… Е, пак имаше пиротехники, “стрелба” с топове и истински пламъци, излизащи от къщата над кораба (ние бяхме доста близо и понеже това стана много изненадващо, изобщо не се усетихме когато пламъците взеха да изскачат… даже подпалиха листата на една палма отгоре), но според братовчеда предишното шоу било по-хубаво. Аз се чудех главно къде са скрили техниките :-). Професионално изкривяване.

След това тръгнахме към Stratosphere с намерението да се качим на кулата и да погледаме града от високо. Кулата е висока над 110 етажа. По-висока е от Айфеловата кула. Като отидохме да купуваме билети, ни казаха, че може би ще трябва да чакаме към час преди да се качим догоре. Не бързахме за никъде, така че си купихме билети и се наредихме на опашката за асансьорите. Всичко вървеше доста бързо и след не повече от 30 минути влязохме в асансьора. Доста бързи са ги направили… За около двайсетина секунди бяхме на върха. Първо се поразходихме из закритата площадка и след малко се качихме и на откритата. Оттам се виждаше целия Лас Вегас. Но основната атракция на хотела не е самата кула. А мини-лунапаркът на върха на кулата. Има един малък roller-coaster, който обикаля над наблюдателната площадка. Ажурната структура на върха на кулата не е антена, а основа за друга атракция – сядаш на седалка, която се изстрелва нагоре по тази мачта с ускорение 4G… Имаше и нови ужасии – това нещо, което те провесва извън площадката и симулира падане. А все пак си на 110 етажа над земята (и определено се чувстваше как кулата се клати наляво-надясно). На нас гледките ни бяха по-интересни от лунапарка, така че обикаляхме, зяпахме и снимахме… Изкарахме горе на кулата към един час. Слязохме си и се прибрахме в Острова на съкровищата.