Hoover Dam

Бяхме се разбрали сутринта да поспим кой до когато може 🙂 и като се събудим и оправим, да идем до Hoover Dam. Ние се надигнахме благополучно в 10:30 – единственият ден, в който не трябваше да караме много мили и можахме да се понаспим. Бобо вече беше в кафето да си провери пощите и прочее – в Starbucks обикновено има T-Mobile hotspot. Взехме по едно кафе за из път и тръгнахме за язовира. Стигнахме там към 12:30… Беше страхотна жега – температурата беше към 45 Целзий. Не можехме да пипнем даже и бетона на слънце – доста се беше нажежил. Бобо каза, че никога не бил виждал нивото на язовира толкова ниско. Трябваше да прекосим стената пеша, че бяхме паркирали от аризонската страна на каньона – там има повече място за паркинги. Самата стена си изглежда доста внушително отгоре. Долу има две централи – една от страната на Невада и една от страната на Аризона. На стената имаше само едно място със сянка и спряхме малко да си починем там преди да продължим. По стената редовно е пълно с коли

Иначе язовирът е кръстен на Хърбърт Хувър – тогавашния президент на Щатите. Язовирът е строен между 1931 и 1935 година. Не запомних много параметри на стената, но само ми направи впечатление, че в основата си е дебела към 220 метра, докато горе е само 15!! Влязохме в магазинчето за сувенири – Бо отиде да избира картички, а ние с Бобо се загледахме в един монитор, където вървеше някакъв образователен филм за строежа. Всичко са карали с парни влакове и почти всичките машини са били парни. Но са се оправили само за 4 години. След това седнахме в кафето зад статуята на катерача, че ни гонеше голяма жажда. Но и жегата все още беше в разгара си. Позяпахме още малко наоколо и тръгнахме да си ходим. Бо бая се беше уморила и ни каза, че не й се ходи чак до паркинга. Седна да ни изчака в началото на стената. После правихме каскадьорски номера – Бобо кара минивана бавно, аз в последния момент отварям плъзгащата странична врата и чакам Бо да скочи вътре, ама тя даже не ни беше видяла и тряибваше да бипкаме. Добре че зад нас нямаше коли :-). После спряхме да видим Lake Mead и си се прибрахме във Вегас. Изобщо не бяхме ходили много, но жегата доста ни поизсмука силите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *