Обратно до Лас Вегас

След Флагстаф отидохме пак до каньона. Не искахме да изпуснем нито ден да сме в околността и да не се отбием там. А и щяхме да сме там по обяд, на хубаво слънчево време! Пак влязохме в парка и почнахме да спираме по точките за наблюдение, на които не сме били. Има няколко такива покрай пътя от кулата до Mather Point. При първата ни спирка прочетох малко факти за един от вторичните каньони – че той сам по себе си е много по-дълбок от всеки друг каньон на Земята, а в сравнение с големия каньон си изглежда доста мъничък. Имаше подобни табели с интересни факти почти навсякъде покрай перилата. Снимах Бо и продължихме по-нататък. На следващата отбивка имаше интересно допълнение – една скала на около стотина метра извън туристическата площадка. Естествено решихме да идем да я покорим (видяхме други хора на нея и се запалихме). Бо не беше с най-подходящата екипировка, но се справи много добре като алпинистка. Пътеката до скалата изобщо не беше равна – първото слизане беше към петнайсетина метра почти отвесно. Скалата е надвесена над каньона, но не е супер зле, щото и от външната й страна има една пътечка на около десетина метра под ръба :-). Бо се чудеше дали да полети, но в крайна сметка се отказа и вместо това ни направи малко снимки с братовчеда. Помотахме се малко там и после по обратния път… Снимахме се за последно и тръгнахме обратно към Вегас.

Аз малко се бях поизморил от постоянното шофиране и прехвърлих волана на Бо, а аз се пробвах да спя на трета седалка. Но не беше много удобно – но и други неща във Ford Freestar хич не ми харесват :-(. Изкарах само към час, а по едно време едва не паднах на пода… Та се събудих, но се проснах на задна седалка да дремя. Сменихме се чак след около 160 мили. Бо седна отзад да си провери пощите, а после претендираше че е звезда в лимузина ;-). Снимахме поредния залез в движение. После спряхме за малко над язовирната стена на Hoover Dam, но беше станало почти тъмно, та отложихме посещението за следващия ден. Оттам до Вегас е още половин час.

Бяхме хапнали една голямшка пица в 15:30, та хич не ни се вечеряше. Прекосихме улицата и от Treasure Island се озовахме във Venetian. В приземния му етаж има истинска венецианска уличка с магазинчета, италиански полицаи (охранителите са облечени в такива униформи), канал с гондоли… Даже таванът емулира небе (но ако човек се вгледа по-отблизо, ще различи нитовете по тавана даже и на снимката). Ядохме gelato на piazza San Marco, която обаче беше с нощно небе. После минахме по Моста на въздишките, намиращ се пред хотела, и отидохме да хванем местното надземно монорелсово метро, с което да стигнем до края на ивицата.

Вегас е устроен странно от гледна точка на разумния и прагматичен човек и много изкусително от бизнес гледна точка. В който и хотел да влезе човек, където и да иска да стигне – трябва да се мине през казиното! И може би над 80% от хората ще се изкушат да профукат някой и друг долар там. Никога не ме е влечал хазарта, но сега ми стана още по-страшно като гледах лицата на хората по казината. Лица на нощни птици, подпухнали и увиснали, или жадно вперили очи в екраните на ротативките или картите в ръката на крупието. Развлечение! Какво ти развлечение, жива скука… Почти всички хотели са построени по доста еднотипна схема: казино, бюфет, няколко ресторанта, някой и друг бар/нощен клуб, бар “само за възрастни”, басейн, доста магазини, някоя атракция и хотел на доста етажи за гостите. Това е. Моделът е един и същ. И как няма да е, като това носи парите на собствениците. И никой от хотелите не е притежаван от акционерна компания – всичките собственици са частни лица/фирми. Чувал съм от много хора колко хубаво било там и колко много неща имало да се правят. Да, ама повечето са кофти. Там видях хора да пият по улиците (също като на Bourbon Street в New Orleans). Все едно не бях в Щатите (поне в тази част на страната, заради която ми харесва да живея тук (но за това – по-късно )). Но обичам да си създавам собствено мнение за неща и места, а това става най-добре с посещение.

Та откъде започнах – думата ми беше за метрото. Най-близката до хотела ни спирка беше в Harrah’s. Влязохме в хотела, т.е. в казиното, и почнахме да следваме табелките за Monorail. Сигурно изминахме към един километър преди да се озовем на станцията. Билетчето е $3. Стигнахме до южния край на линията – в MGM Grand. Там извървяхме още около километър преди да излезем на булеварда. Отидохме да разгледаме Excalibur (главна тема = рицарска) и после след още километър ходене по ескалатори и подвижни тротоари стигнахме до Luxor. Вътре е пълно с египетски статуи и елементи – нал
и това им е темата. Главният хотел е оформен като пирамида – цялото пространство вътре е свободно, а коридорите със стаите са по вътрешните стени на пирамидата. Даже и спирката на трамвайчето обратно до Ескалибур беше увенчана с един сфинкс. Стигнахме до извода, че няма що пак да навъртаме километри из казината за метрото и вместо това се върнахме пеша по булеварда. Минахме през всички хотели. Тълпите по улиците са невъобразими. Всички пушат, пият… На ъгъла разни бездомни раздават картички с телефонни номера… Това са основните дейности и забавления. Има и какво да се види там, но ако човек може да игнорира фона около себе си. Прибрахме се доста уморени в 2:30 и легнахме да спим.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *