За “скучния” живот в USA

От доста време вече чета мнения по разни български емигрантски форуми – ide.li, all.bg, dir.bg, макар и не редовно… Това, което ми прави много силно впечатление (като изключим факта, че почти всяка дискусия във форум, който не изисква участниците да са непременно регистрирани, за да оставят мнения, обикновено се превръща в дискусия по надпсуване към десетия постинг 🙁 ), е колко хора говорят с неприязън към живота на българския емигрант в USA – колко скучен бил, как нямало нищо да се прави, как всички наоколо били кухи лейки и прочее изказвания. Тъй като няма смисъл да се отговаря на подобни мнения в гореспоменатите форуми (най-много да си отнеса ругатните), реших да попиша малко за това тук и да си изложа моята лична гледна точка.

Животът на кое да е място по този свят не може да се хареса на всички, които имат щастието или нещастието да живеят там. Ние, родените в България, сме пълни с всякакви спомени за живота ни в нея. Но когато аз сравнявам условията на живот с тези в друга страна, винаги се старая да не забравям нещо – спомените ми от България са предимно първо свързани с време, а после с места. Едно време, когато бяхме млади и нямахме много задължения, животът беше като бърза ведра песен – почти всяка седмица ти се случва нещо ново, което не си изпитвал никога преди това, емоции, вълнения… Но минават годинки, животът ни се променя 🙂 и песента му почва да звучи малко като по-бавен рок с тук-там елементи на ритъм-енд-блус. Отговорностите растат, почваш работа, появяват се първо половинка, после деца, вече не мислиш само за себе си. Естествено е, че почваме да гледаме на тези неща с други очи. Та затова с ръка на сърцето си признавам – от близо 7 години живеем извън България и нито веднъж не съм изпитал носталгия по страната и местата. Мъчно ми е било за роднините и приятелите, които останаха там, но винаги се замислям, че и техният живот се е променил, и те ходят на работа, и те имат семейства вече (поне по-голямата част от тях). Младежкото ахо-ихи вече не може да се върне назад. Но колкото повече гледаме назад и постоянно правим сравнения с неща от миналото, толкова ни е по-трудно да гледаме напред, а и да виждаме добрите неща в ежедневието си!

Та откъде почнах… Животът в USA не е скучен. Поне така го виждаме ние. Винаги има какво да се прави (и определено не говоря за гледане на телевизия). Хората тук са толкова отворени за нови запознанства – въпросът е и ти да си отворен и поне малко да можеш да комуникираш тези си намерения на разбираем език, а не само ‘хъката-мъката’. За да има човек добра работа, е нужно образование, а то не се придобива със седене в къщи на празни приказки и клюкини. Да, и то струва пари, но ако сме малко по-далновидни, ще видим, че дългосрочните инвестиции винаги са по-добри, макар че в началото почти не носят резултати. Та приятели имаме вече бол. Всякакви. От всички краища на света. Изглеждащи по различен начин. И това, че не се познаваме от 20 години (да речем) въобще не прави общението с тях различно. Старите приятелства, естествено, си остават – повечето от тях завинаги. Но е добре винаги да сме отворени и към нови такива. Според мен когато ти си отворен към нови хора и неща, хората срещу теб ще ти отвърнат със същото. Много съжалявам, ама не мисля че може да си пренесеш къщата от Долно Нанагорнище в центъра на Питсбърг, да речем; да правиш през ден мохабети на двора със силна музика до късни доби, и после да очакваш абсолютно всички да те харесват. Не става така. Особено когато сме дошли на чуждо място и очакваме всички наоколо да се съобразяват с нас…

Най-важното е ние самите да знаем какво искаме от живота си и това да повлияе върху решенията, които взимаме всеки ден. Съвет от лични наблюдения – ако някой е на 20 години и търси предимно забавления, дискотеки и кафенета, това не е подходящата страна за целта (поне по-голямата й част). Отрицателните мнения и настроения идват в голямата си част точно от хора, които чули, че еди кой-си правел големи пачки в Америка и ‘айде и ние да ходим, щото щом тоз балък се е оправил, за нас оправните какво остава…’ И почват разочарованията и настройките. Но хора със семейство и деца, които търсят спокойствие и възможност да планират живота си без някой постоянно да им се бърка и да им казва кое как да направят “за тяхно добро”, биха могли да намерят място под слънцето тук.

В заключение искам да подчертая – моля никой да не възприема този пост като възхвала на Америка и начина на живот тук (за сметка на България). Доста съм попътувал по света и едно от нещата, които съм разбрал, е че Рай на Земята няма! Но на всеки от нас е дадено правото да избира и възможността да се възползва от него. И всички ние си имаме различни гледни точки, така че някои неща ни изглеждат различни. И едно от нещата, които винаги са ми липсвали в България, е било именно незачитането на възгледите на събеседника срещу теб. И в крайна сметка, когато разберем за себе си, че за много неща в живота ни не ни е виновен никой друг, освен самите ние – животът ни ще почне да се променя, когато почнем да променяме първо себе си отвътре.

5 thoughts

  1. Владо,
    Супер блог майна – чета когато имам време… не знам ти как намираш време да пишеш (sorry за латиницата, но обещавам да прочета и да инсталирам кирилица от твоя блог…)
    Всичко което си написал тука е толкова вярно че трябва да го раздават на immigration по летищата… евала…
    Пламен З.

  2. Златев,
    Транслитерирах ти коментара на кирилица чрез Кредор. Ще видя как мога да сложа връзка към технологията им тук…
    Иначе приятно четене.

  3. Владо, много дълбоки мисли. Добре си го написал.

    С какво се занимаваш в America?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *