San Francisco – Las Vegas

Имахме да минем към 600 мили за днес – обикновено правим първия преход да е най-дълъг, че да сме поне малко отпочинали… Можахме да поспим доста, макар че си легнахме към 2:30. Закусихме набързо, натоварихме минивана и потеглихме от къщата на братовчед ми към 8:45. Трябваше да минем през ААА, за да вземем някои карти (на Калифорния, Невада, Аризона и Юта), спряхме през един Starbucks за кафе и някъде към 9:15 отлепихме. Трябваше да минем през Bay Bridge, но в източна посока се кара по долното ниво на моста и не се вижда много добре наоколо.Нямаше трафик на излизане от града. Трябваше доста да покараме на юг през Калифорния… Основно беше равнинен пейзаж с трева и хълмове. Почна да става интересно чак когато завихме на изток към Невада. Хълмовете взеха да стават все повече и по-високи. Минахме през Тehachapi, което се рекламираше като “Wind Energy Capital of the World”. Околните хълмове бяха побеляли от ветрогенератори. После минахме през Edwards Air Force Base. Совалката се приземи там миналата седмица и ние гледахме да видим дали ще е там, но се оказа, че базата е доста далеч от пътя и не можахме нищо да видим. Само едно гробище за самолети… Спряхме до пътя да се поснимаме с някои типични югоизточни растения и пейзажи – Joshua tree, пустиня, магистралата. По едно време ни дотрябва тоалетна, но понеже нямаше rest area наблизо, спряхме в едно много каубойско село… Братовчед ми бил чувал някакви неща за Barstow – че оттам минава Route 66. Отбихме се и там да търсим музея, но беше затворен. Направихме си няколко снимки с локомотиви и вагони (1,2,3,4,5) и продължихме. От този град се качихме на I -40 и тръгнахме доста по-бързо. Но по тези магистрали трябва много да се внимава, въпреки че през повечето време няма какво да се случи. Винаги си държа очите около километър напред и видях, че почнаха да светят стопове. И да спират! Набих и аз спирачки и веднага пуснах аварийните мигачи, че да не ми влезе някой в багажника… Спряхме. Напълно. Пред нас две колони коли и те спряли. Братовчедът излезе да се огледа и каза, че има спряли коли докъдето вижда. След 5 минути решихме да звъннем на 911 да докладваме. Но оттам ни казаха, че знаят и че на няколко мили пред нас има сериозна катастрофа и са пратили хеликоптер да извози пострадалите. Явно щяхме да почакаме доста там. И зад нас имаше спряли коли до хоризонта. След около час и половина таман бях минал в разделителната ивица на магистралата с видеокамера в ръка че да видя докъде пред нас има коли и видях че се раздвижиха. Скочих обратно в колата и тръгнахме. Засякох – катастрофата беше станала на около 3 мили пред нас. И след това всичко се отпуши. Имахме да минем още около стотина мили до Вегас. Беше почнало да се стъмва, когато видяхме лъча светлина от Луксор в небето.

Отдалеч се виждаше къде точно влизаме в Невада. От двете страни на магистралата в Калифорния си беше тъмно. И изведнъж на хоризонта се появиха много ярки светлини. Отне ни към 7-8 минути да стигнем до тях. Казино. И второ. И хотел – абе цял комплекс. Даже не видях обикновената табел “Welcome to Nevada” – явно бяха предвидили друг вид “визитна картичка”. Хазартът е законен в Невада – едно от малкото такива места в USA. Икономиката на щата май разчита главно на данъци и такси от него. И затова навсякъде може да се залага – в безбройните казина, по бензиностанциите, на летището… Влязохме в Лас Вегас по магистралата. Хотелите по стъргалото не се видяха отдалеч, защото едно хълмче ги закриваше. Но изведнъж видях Айфеловата кула, Статуята на свободата, MGM Grand. Пристигнахме. Минахме почти покрай цялата ивица преди да излезем от магистралата и да се озовем в Treasure Island. Паркингът във Вегас е безплатен – зад всеки голям хотел е построен паркинг на 7-8 нива – да има за всички гости на хотела, а и за хора, които биха искали да поиграят в казиното на съответния хотел. Не можахме да си намерим място на нивото с коридора до хотела, а трябваше да се качим едно нагоре. Е, има си асансьори, ама цяло ниво нагоре ;-). Отне ни пет минути пеша да стигнем до рецепцията, където се регистрирахме. Хайде обратно до колата за багажите и се качихме по стаите малко да си отдъхнем от дългия път. Към 10 вечерта слязохме да търсим отворен ресторант. Ама нямаше много такива – ресторантите и бюфетите обикновено затварят към 10 – 10:30. За наш късмет мексиканският ресторат в хотела беше отворен и седнахме в него. За цените във Вегас ще пиша малко по-късно :-). Но в 11:30 бяхме готови да излезем да се поразходим малко по Las Vegas Boulevard – главната улица.

За Бо и мен това е първо идване до Лас Вегас. Знаех, че братовчед ми е идвал и преди (на него му е много п0-близо), така че изобщо не бях ровил по интернет да видя кое къде е и какво можем да правим – разчитах на него. Първо се качихме на едно трамвайче от нашия хотел до Мираж. Влязохме там да видим тропическата гора във фоайето на хотела и излязохме. Рекохме да гледаме изригването на вулкана пред хотела, ама то се случва на всеки половин час само до полунощ.Оттам през Caesar’s Palace се качихме на един надлез (улиците се пресичат доста трудно заради многото коли, а и хич не са малко пешеходците, повечето от които са в нетрезво състояние 🙁 ) и минахме от другата страна на улицата, където е Paris. Искахме да се качим на местната Айфелова кула, но беше затворена. Почудихме се дали да се качим на монорелсовата железница и да идем до южния край на стъргалото – там, където са Luxor и Mandalay Bay, но и транспортът спира в 2 сутринта, така че мирно и тихо си се върнахме в хотела и легнахме да спим. Все пак не бяхме ходили толкова дълго от доста отдавна, а голямото ходене щеше тепърва да предстои.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *