7 години отвъд океана

7 години откакто за първи път стъпихме на американска земя. И оттогава живеем в тази страна. Не е малко време. Годинките си летят. А ние гледаме в ежедневието си… Но понякога се обръщам назад и се замислям за решенията си от миналото и се опитвам да видя как те са определили настоящето ми и какво влияние имат за бъдещето ми.

Преди седем години дойдохме с Боряна като двама младежи. Цепехме дружно вълните и се приспособявахме към живота в новата страна. В самото начало трябваше много здраво да се държим един за друг, защото нямахме никакви приятели. Но постепенно те взеха да се появяват. И двете деца се родиха в USA. Семейството се разрасна. Дойдохме с три куфара. Две премествания по-късно ми трябваше доста голямичък камион за да мога да натоваря всичката покъщнина на един курс. Сега сигурно е още по-зле. Но гледаме да държим погледа си не забит в краката ни или в собствените ни носове, а вдигнат напред! Развитието и промяната са добри неща, колкото и понякога да болят. Раждането също боли, но като се появи новото човече на белия свят, никой вече не си спомня за болките.

Тук ни харесва. Има възможности за развитие. И много възможности за създаване на приятелства. Страната си има и отрицателни аспекти, но Рай на земята няма никъде. Но вече се чувстваме у дома си в Америка. А и като се връщаме от Европа, почти винаги имиграционният служител на летището ни поздравява с “Welcome home, guys” след като ни е проверил документите. Нищо, че паспортите ни са български.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *