Toronto Zoo

От една или две години бяхме почнали да говорим с майка ми и баща ми някой ден да отидем всички до зоологическата градина в Торонто. Ние с Бо и децата сме ходили, но преди може би три години… Децата още бяха доста малки, та бяхме с двойната количка :-). Тази година ни се удаде сгоден случай най-накрая, въпреки всичките ми командировки и други заетости. Бях планирал да идем вчера, но си летях от L.A. и нямаше как. Та оставихме за днес – неделя. Сутринта трябваше да съм на църква – нуждаеха се от присъствието ми в стаята с пулта :-). Бях си в къщи в 1 часа следобяд. Като проверих сайта на Toronto Zoo, се оказа че в неделя затварят в 6 часа. А билетите не са от най-евтините и зоопаркът е построен на доста голяма площ. Зачудих се дали ще си струва, но нямаше кога друг път да отидем. Та се натоварихме и шестимата на Шевролета и тръгнахме от нас в около 1:15. Пак почти не ни спряха на границата, а и трафикът се движеше бързо както винаги. Надеждите ми взеха да се покачват. В около 3 без 10 минахме покрай летището – видяхме последните останки от инцидента с френския самолет от вторник. Но оттам като се почна един трафик… хем 4 ленти в експресното платно и още 2-3 в местното, ама трябваше да се движим с 20 км/ч известно време. После се отпуши де, ама летището е на около 45 км от изхода за зоопарка. Пришпорих колата и в 3:20 бяхме на паркинга на зоопарка. Там ни изненадаха приятно – пишеше, че затварят в 19:30! Та малко се поуспокоихме, че ще имаме повече време. След това ни изненадаха приятно и на касата – понеже нашето семейство имаме годишно членство в Buffalo Zoo, ни дадоха 50% отстъпка за торонтския зоопарк. Влязохме вътре без да чакаме опашки и почнахме обиколката.

Зоопаркът е разделен на няколко “географски” зони – Индомалайзия, Африка, Канада, Северна и Южна Америка, Евразия и Австралия. Между някои от тях трябва доста да се походи… Има животни както на открито, така и в павилиони; както големи, така и малки. Карахме поред:

  • В Индомалайската част може би най-интересното бяха орангутаните. Бяха в първия павилион. Имаше два по-малки, които си играеха с едни оранжеви пластмасови конуси, и един по-голям, който се беше излегнал и си почиваше. Но точно като се запътихме към изхода, големият стана и отиде да се разкърши. Наистина беше много космат – от гърба му висяха валма козина. Отвън имаше малайски тигри… Децата постоянно тичаха напред-назад – бяха много развълнувани. Напразно им повтаряхме да не се морят толкова много от самото начало, защото нямахме количка.
  • Оттам преминахме в Африка. Първо влязохме в павилиона с горилите и разни други маймуни. Вътре имаше и разни други животни – хипопотам-пигмей, африкански прерийни кучета, много риби и крокодили… Децата почнаха да настояват да видят слоновете и излязохме навън. По пътя за слонската клетка попаднахме на лекция за хипопотамите. На почти всяка клетка има надпис “Come meet the ___ keeper at x:xx”. Та явно бяхме улучили времето на пазача на хипопотамите. Той говореше за навиците на животните по един микрофон докато има даваше да ядат. Видяхме и слоновете и после имаше една отбивка с едни джипове за сафари, където се снимахме. Оттам се виждаха доста зебри и антилопи по хълмовете. После минахме през клетката на лъва – видяхме един много близо до оградата, но нещо го мързеше и се валяше по тревата. Африканската експозиция завърши с жирафите.
  • Оттам по принцип може да се продължи за канадската експозиция, но трябва да се върви към 2 километра, и то по доста голям наклон. Миналия път бая зор видях докато избутам количката догоре. Иначе долу има мечки гризли, бизони, лосове, мускусни бикове, елени и разни по-дребни животинки. Но този път не слязохме дотам, а продължихме към Америките.
  • Частта за Северна и Южна Америка почва с един павилион с бобри, видри и други такива животни. Оттам минахме към “развалините на храм на маите” – минава се там под един водопад за по-голяма атракция, ама беше в ремонт. Видяхме едни много красиви папагали, един красив ягуар и цяло блато с розови фламинго, но после седяхме може би към 15 минути пред клетката на spider monkeys. Те ни изнесоха цяло цирково представление, особено двете по-млади маймунки. Премятаха се из цялата клетка и се задяваха с децата :-). После отидохме да видим белите мечки и продължихме към Евразия.
  • Тук децата вече взеха да сдават багажа – умориха се. Имаха голям мерак да видят панда, но можахме да намерим само червена панда. Не видях да имат от гигантските панди. Може и да са имали някъде, но този кът от зоопарка е огромен, защото има доста животни, които държат навън – камили, якове, коне на Пржевалски и други такива. Има и много красиви сибирски тигри. Но трябваше да почнем да носим децата, че отказаха да ходят.
  • Помня, че в австралийската част имаше една клетка с кенгура и емута, през която минаването е разрешено, така че решихме да минем оттам на път за изхода. Но вече я бяха затворили, че беше почти седем часа. Жалко. Оттам се запътихме към изхода.

На връщане минах през downtown Торонто, въпреки че малко тряваше да се отклоня от най-прекия път. Майка ми и баща ми много харесаха вида на града – намериха го доста европейски. Някой друг път ще трябва да идем да се разходим и из Торонто. Прекарахме си деня много добре и успяхме да видим доста неща, въпреки че времето ни беше ограничено. Цялото семейство остана доволно от следобяда прекаран в Toronto Zoo.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *