Санта Моника

И този път си направих полета за обратно в събота сутрин. Хич не ми се ще да се блъскам по red-eye полети след цял ден работа. Пък и като се лети на изток се губят три часа и резултатът е че като излетиш оттам в 10 вечерта, да речем, си си в къщи в 9 сутринта да речем и ако не си могъл да поспиш в самолета, брой съботата за изгубена… А аз не пътувам толкова често, че да наваксвам време. Имам една позната, която засега живее в Buffalo, но работи в L.A., та пътува всяка седмица дотам и обратно. Как го прави, не знам. Но не е и моя работа :-).

Та след бърза консултация по телефона с братовчед ми, който познава района доста по-добре от мен, планувах ходене до Санта Моника. Това е точно на брега на океана – там, където свършва 10-а междущатска магистрала (I-10). Виждал съм и другия край в Jacksonville, Florida… Та според братовчеда това място било рай за волни птици, т.е. хипита, щото лесно се стига – хващаш магистралата и като свърши, си пристигнал ;-). Хайде пак час и кусур трафик, че беше петък надвечер, и бях на пътя до плажа. Сравнително бързо намерих почасов паркинг точно до кея. Кеят на Санта Моника се оказа много приятно място. На него има нещо като лунапарк – виенско колело, един малък roller-coaster (все още диря добър български превод на тази дума) и други подобни атракции. Има и разни жонгльори и художници, естествено. И много туристи. Хванах залеза там, макар че се бяха появили облаци и слънцето се беше поскрило от рано. Имаше плажуващи ентусиасти, които се къпеха в океана, ама с дрехите ;-). Иначе плажната ивица си е супер. Широка е може би към 200, ако не и 300 метра. Има си пътека за пешеходци и отделна пътека за велосипедисти, които са успоредни на брега. Има и сума ти игрища за плажен волейбол и прочее спортове. Но нямаше много заведения май… Поне не на самия пясък. Знаят хората как да си пазят ценните неща. Не карат булдозери през дюните. А, и не видях един корпоративен чадър забучен на целия плаж (поне ивицата около кея, която можах да видя отвисоко). Имаше само някакъв огромен валяк, пред който разни хора си правеха снимки.

Санта Моника също ми хареса много. Но и там е фрашкано с хора. На връщане пресякох една улица, подобна на пловдивска Главна – хора, хора, хора… Но не ми се слизаше за разходка, а и беше почнало да става късничко. Така че оттам по Санта Моника булевард стигнах до 110-а магистрала – и обратно в хотела, че ми предстояха полети на другия ден.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *